Когато прочетох първите 60-70 страници от осмата книга за детектив Хелън Грейс си казах – ето M J Arlidge почна да слиза надолу по баира. Първите впечатления от книгата наистина са, че този път авторът няма да е на супер високото ниво от предните 7 книги. За щастие – ядец. Заблудата преминава доста скоро и отново влизаме в забързаното и праволинейно ежедневие на Хелън, която този път попада в доста странна ситуация, в която няма абсолютно никаква идея, кой и защо извършва убийствата.
Както винаги обаче M J Arlidge не прави от Грейс супер полицай, а отдава дължимото на нейния екип, който помага много за разследването.
Самата тема на книгата е доста щекотлива, защото разглежда ситуация, в която малцина биха постъпили различно от убиеца. Аз вероятно бих постъпил като него, независимо от цената, която трябва да платя…
Приятно четене!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 