14-та книга от поредицата за Рой Грейс като че ли почва леко да сваля нивото… Историята отново е доста интересна – действията на албанската мафия в Брайтън, и опитите на местната полиция и обществото да интегрират албанците към британската култура и начин на живот. Книгата потвърждава това, което едни приятел албанец ми разказа преди време. Хората от Тирана нямат никакви проблеми с интегрирането в модерна Европа. Тези, които са живели само в планинските райони на страната обаче изключително трудно приемат по-свободния и независим начин на живот на европейците. Премествайки се в Англия, предпочитат да живеят по стария начин – полицията е враг, всички проблеми се решават вътре в затвореното албанско общество, понякога с много кръв.
Самият Рой Грейс обаче изглежда леко изхабен. Не като детектив, а като литературен герой. Питър Джеймс няма как да избяга от това да запознае новите си читатели с миналото на полицая, но това минало започва да заема твърде много място в книгата и е досадно за хората, които са прочели предните 13 книги, и от това страда образа на Рой.
Приятно четене!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 