Цитат: “Питах се, какво предизвика тази буря по повод песента Азис -Манева? Според мен става дума за нетърпимост към един жанр, която има свое онтологично обяснение. Балканите нямат дълга традиция и техният кич е чалгата. Но този кич не е единствен за европейския континент. Какво да кажем за откровения кич на страните с дълга класическа традиция например? За мен той е също така нетърпим както и чалгата. В тази категория влиза и Андре Рийо , и всички коледни концерти, и Радецки марш, и трики- трак полка, от които ми се повръща. Това е кичът на дребната градска буржоазия , който няма художествена стойност, но е облечен в музикално благоприличие , защото се изпълнява от симфонични оркестри. Средство за забавление и нищо повече. При това – средство за забавление на някакви си 200-300 милиона от човечеството , докато другите 3 милиарда слушат съвършено други неща и Моцарт няма никакво значение за тях. Едни си имат Пиацола, други – Пако де Лусиа, трети – Рави Шанкар, четвърти – Арета Франклин и т. Н. Нашата консервативна музикална пирамида, на върха на която сме побучили Моцарт и Бетховен ( да им е Свето името), но също и досадници като Вагнер, отдавна не е валидна . Конфликтът е в матрицата, а не в песента на Азис. Просто трябва да се мисли извън матрицата.
А Азис е талантлив човек и съм сигурна ще създаде стойностни неща извън досадната матрица на чалгата. Просто трябва да имаме търпение и да слушаме внимателно.”
Обикновено не си позволявам толкова дълги цитати (пунктоацията и правописът за оригинални), но този си го търси, а и коментарът ще е кратък. Знам, че е малко закъснял, просто сега прочетох мнението на Леа Коен.
Да наречеш музиката на Моцарт “кич на дребната градска буржоазия, който няма никаква художествена стойност”, след като си завършил “Музикознание” е доказателство, че държавата е хвърлила на вятъра парите дадени за обучението ти.
Оставям настрани другите квалификации, но това че: “Азис е талантлив човек и съм сигурна ще създаде стойностни неща извън досадната матрица на чалгата. Просто трябва да имаме търпение и да слушаме внимателно.” направо ме изкърти.
Леа Коен може да си слуша бозата внимателно и да си я хвали, хубавото е че за щастие далеч не всички сме на нейния акъл. Хората в Лондон са поставили паметна плоча на мястото където дребнобуржоазния кич-ист Моцарт е живял една година – точно срещу легендарния джаз клуб “Ronnie Scott’s” (който разбира се не е съществувал през 1764-1765 г.)
И накрая – огромна част от тези 3 милиарда, които не са чували за Моцарт, правят и невъзможното в последните години за да дойдат да живеят в света на тия 300 милиона и дребната градска буржоазия, които са родили Моцарт.
Защо ли?
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 
Има същества, за които напразно хабите “хартията и мастилото си”.
LikeLike