Цитат: “Очакваме образованието да е насочено към потребностите на българската икономика и българското общество. Образованието не е безплатно, то се плаща от нашите данъци и ние очакваме да получим подготвени кадри за нашите предприятия.” Това заяви в интервю председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България инж. Васил Велев.”
Както е известно от математиката две успоредни прави се пресичат в безкрайността. Горе долу там ще се срещнат желанията на инж. Велев и реалността. От една страна, ако сте прочели вчерашния ми коментар за професоналната гимназия в Бяла, Русенско – за много от специализираните учебни заведения е трудно да произведат какъвто и да е професионалист. Причините са много, но в основата са мързелът на обучаемите и липсата на мотивация за обучаващите.
От друга страна, дори в края на образователната система да излезе някой наистина подготвен, той общо взето няма къде да започне работа за нормална заплата. Вижте само положението в туризма – работиш активно 3, максимум 4 месеца за по 400-500 лева заплата. Как ще преживееш останалите 8 месеца от годината – на работодателя изобщо не му дреме. Затова пък с гордост се отбелязва колко украинци и молдовци работят за споменатите заплати, които явно са добри, но за стандартите на Украйна и Молдова. Работодателите освен това не са мотивирани да дават по-високи заплати на “новобранци”, защото освен всичко останало ще трябва да губят време и да ги дообучават как стават нещата в реалността. Както казваше един познат – “Това, което го пише в книгите, не расте в нивите”. Да, но разходите на “новобранците” вероятно не са по-малки от тези, на колегите им които работят за 800-1000 лева.
Нещата явно са толкова объркани, а връзката между бизнеса и образованието толкова успоредна, че надали скоро двете страни ще се пресекат някъде!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 