Днешно разследване в www.dnes.bg дава изключително ясна представа за разликата между това, което се говори за средното образование в България и за това, което то действително представлява.
Цитат: “Държавният бюджет за образование се източва и с фиктивни ученици. Пример за това е професионалната гимназия в град Бяла, Русенска област. Там по документи учат повече от 600 деца. Реалните учeници обаче са единици, а класните стаи по време на изпити са празни. За гимназията МОН дава 900 000 лева или по над 2000 лева на година за редовен ученик, по 1000 за задочник. Редовните ученици пристигат с три автобуса. От 238 записани ученици, на училище са не повече от 100. Някои от тях стоят по кафенетата. След началото на първия час вратата на гимнаията се заключва, за да не избягат и малкото ученици.”
Вероятно всички в системата на българското образование – от министъра, до обикновения учител във въпросната професионална гимназия са наясно, как всички лъжат.
Училищата лъжат за реалната бройка на учениците, за да вземат повече пари. Записваш 500 и си гарантираш бюджета. Колко от тези 500 идват на училище не е важно. Важното е, че бюджетът е гарантиран.
Регионалните инспекторати по образование явно приемат всички документи на доверие и очевидно не правят сериозни проверки на данните – например произволни и необявени посещения, и проверки на присъствието в часовете.
Министерството пък отчита колко много деца ходят на училище, без изобщо да се замисля за крайния резултат, който е:
Цитат: “От професионалната гимназия в Бяла учениците излизат с професии – шофьори, готвачи, шивачи. За миналата година от два 12-и класа средно образование са завършили едва трима”.
Какво се получава? Държавата е наливала по 2000 лева за всеки ученик в продължение на няколко години и накрая само трима от всички абитуриенти са успели да завършат! Това е показател за качеството на обучението в това училище. В този случай най-нормалното е Министерство на образованието да намали субсидията. Парите за образование трябва да се дават не на записано дете, а на база посещаемост и най-вече постигнати резултати. Ако от два 12-и класа училието е успало да изкара само три деца със средно образование, то от съществуването на тази гимназия няма абсолютно никакъв смисъл.
И не само от нея. На никой от цялата система в образванието не му стиска да се направи една истинска провера за разликата между записаните и тези, които наистина ходят на училище. Но докато системата подължава да дава пари на записан, а не на “произведен” човек със средно образование ще е така.
Мои приятели в Бяла споделиха, че на тази професионална гимназия от 20-ина години й казват Кеймбридж. Сами можете да си направите извода за какво обучение става дума, щом хората я наричат така подигравателно. Същите хора обаче споделиха, че кръгът е повече от омагьосан. Учителите трябва да поддържат химерата за многото ученици, за да има пари за училището. След това обаче са безсилни да контролират посещаемостта, а от там и качеството на обучение, защото загубят ли ученик – гимназията губи пари. Така отсъствия не се пишат, учениците не ходят на училище, но всъщото време получават социални помощи, защото по дневник те не са отсъствали. Така всъщност се подпомага и точенето на социалната система, а е ясно кои са тези, които не ходят на училище в България…
И за съжаление професионалната гимназия в Бяла е само един пример от навярно стотиците такива у нас, които бълват полуграмотни и неговорещи български ученици.
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 