Ето още една от страхотните (и страховити) приказки на големия Франк Хърбърт. “Soul Catcher” е може би една от най-земните книги на Хърбърт, много далеч от “Дюн”, “Eyes Of Heisenberg” или “Godmakers”. Книгата е по-скоро близка до “Santaroga Barrier”, “The White Plague” и “Hellstrom’s Hive”. Въпреки тези сравнения с останалите книги “Soul Catcher” е може би “най-концентрираната” от тях – в нея има само двама герои, които “запълват” около 90% от нея.
В тази книга Хърбърт казва много истини за отношениията между белите и индианците. Казва ги чрез един привидно луд наследник на оригиналните обитатели на американските континенти. И точно лудостта му дава свободата да каже истината, без да бъдеш осъждан. Все пак Хърбърт не отива отвъд реалността и се съгласява, че нещата не могат да бъдат променени и върнати, както са били преди 250 години.
Изводът накрая е, че винаги го отнасят невинните, като в случая жертвата не е индиацец, което обаче е потвърждение на правилото.
Приятно четене!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 