Питър Джеймс винаги е бил едни от любимите ми британски писатели. Не се сещам за негова слаба книга, независимо дали от поредицата за Рой Грейс или останалите книги, които не са свръзани една с друга.
“Denial” е една от “другите” книги. Отново верен на дългите проучвания преди написването на книгата, Джеймс създава една изключителон реалистина книга за работата на психиатрите с техните пациенти, за вменяването на вина и преследването на “виновния”. Криминалната, като цяло, история всъщност е разказ за отношенията между психиатрите и техните пациенти. История която показва колко далеч и колко трагично може да завърши отделянето на личността от реалния заобикалящ я свят. Колко страшни могат да бъдат последиците, ако не проумееш, че твоето време е минало и вече има нови, по-актуални звезди, в случая на кинонебосклона. И как извратената любов към собственото ти дете може да го направи убиец.
И едно малко допълнение – “Denial”, писана през 2000 г., е нещо като мост към стартиралата 5 години по-късно поредица за полицая Рой Грейс. В “Denial” за първи път се появява неговият най-добър приятел и колега – полицаят Глен Брансън, все още в отсъствието на самия Рой.
Приятно четене!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 