
Осмият студиен албум на метълкор бандата, основана в Аляска, беше пуснат на 27 септември. Групата е взела името си от филма “Jackie Chan and the 36 Crazy Fists” и както известният актьор винаги е способен да ни изненада, така и ветераните от 36 Crazyfists са непредвидими от началото до края на албума. “Death Еater”, която беше пусната през юли, а малко преди да излезе “Lanterns” получи лирик видео, обхваща общото чувство на албума – силни китари, много добра продукция и мелодичност, която групата са придобили с опита си, тъй като са започнали да свирят още през 1994 г. Целият албум е от 12 песни, като повечето са около 4 минути и въпреки че си приличат, всяка е различна. Например “Wars To Walk Away From” и сингълът “Death Eater” са тежки, много тежки, но и изключително мелодични, напомняйки на ранните песни на Mudvayne. 2-минутната балада „Where revenge ends” показва, че музикантите от Аляска могат да вкарат акустични елементи без да звучат сополиво. „Laying Hands” е за мен най-енергичната песен в албума, който завършва с мрачната “Old Gold”. Единственият постоянен член на 36 Crazyfists от създаването им е Brock Lindow, а единственото сигурно нещо, което те ни казват с албума „Lanterns” е, че заслужават повече.