Министърът на образованието продължава да повтаря общоизвестни истини както и продължава да не назовава нещата с истинските им имена.
“За между 18 и 24% от първокласниците българският не е майчиният им език”, споделя г-н Красимир Вълчев.Това добре, но какви са тия деца? Турчета, еврейчета, циганчета, арменчета, сирийчета? Това деца, които са родени и израстнали в България ли са, ли са деца на имигранти дошли преди 3 месеца?
Ако са родени в България защо в първи клас не могат да говорят български? Това е задължение на семейството, а не както министърът смята: “за това е важно те да посещават детска градина и предучилищната подготовка, за да може в първи клас най-малкото да знаят български език”.
Детските градини не са езикови школи, и ако учителките там си ползват времето да учат циганчетата (защото това са децата, които министърът не смее да назове) на български, то от това ще страдат останалите. Техните родители са си направили труда да ги научат да говорят на официалния език в страната, и заради това според идеята на министъра, те ще трябва да забавят развитието си, за да бъдат настигнати езиково от циганчетата.
Министърът допълнил още, че: “Има случаи, когато деца на 10 години в трети клас не зная български. Това е възможно, тъй като до трети клас включително няма задължение за повтаряне на клас. Министърът уточни, че при такива случаи се търсят варианти за повече часове по български език.”
Г-н Вълчев се е объркал. Не повече часове по български, а повтаряне на класа трябва. Такава е нормалната логика – ако не покриеш норматива за знания – опитваш пак. Защото след като не се повтаря и на всеки е гарантиран поне 4-и клас без да говори български, защо изобщо неговорещите български циганчета ходят на училище от първи до трети клас? Пускайте ги направо в четвърти. Така учителите ще имат време да си вършат работата, за която са назначени, а не да правят езикови курсове.
“До вчера 1100-те екипа, които проверяват адресите на децата, които не посещават училище, са посетили 50 хил. адреса.”, продължава г-н Вълчев. “Първото, което правят, когато посетят адреса, е да убедят родителите или настойниците да запишат детето. Има и санкции, а посещаемостта е обвързана със семейните помощи за деца.”
Ако наистина посещаемостта беше обвъзрана със социалните помощи, няма защо да се хабят още пари и да се ходи по адреси. Спирате помощите и децата ще тръгнат на училище. Само че това изобщо не е достатъчно. Социалните помощи трябва да са обвързани с резултатите. Самото присъствие в училище не означава нищо – само гарантира получаване на помощите. Ако децата не могат да говорят български в трети клас – те са само присъстващи в училище, те не учат!
Не е трудно да се проумее и нещата да се направят по правилния начин, без да се ощетяват децата, които искат да учат, но явно на тези, от които зависи да го направят не им стиска!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 