България загуби гостуването си на Холандия, с което загуби и шансовете си за класиране на едно от първите две места в групата. Не вярвам да има толкова крайни оптимисти, които да вярват, че Швеция няма да бие Люксембург у дома, а националите ще бият Франция в София, за да се запази теоретичаната възможност за второто място, като в играта са замесени и мачовете на Холандия.
Трябва ли обаче да сме ядосани, че за пореден път не успяваме да се класираме на голям футболен форум? Разбирасе, че не.
Преди няколко седмици Мартин Петров най-добре обрисува ситуацията – “Вие нямате никакви очаквания от този национален отбор, защо тогава плюете футболистите? Едно време имаше големи очаквания към моето поколение, и когато се проваляхме, критиките бяха основателни. Сега никой нищо не очаква, и пак сте недоволни.”
Прав е човекът. Кой от настоящите нациионали се доближава поне малко до класата на тримата най-добри от поколението на Петров – той, Стилиян Петров и Димитър Бербатов? Никой. Колко от сегашните национали играят в отбор, който поне малко се доближава до отборите на Мартин, Стилиян и Димитър? Николко. Как тогава да очакваме да се преборят с отборите на Франция, Холандия и Швеция?
Победите над Холандия и Швеция в София все пак дават някаква надежда, че нещата вървят в правилна посока. Остава за пореден път да чакаме следващите квалификации, в които евентуално да проявим някакви очаквания от националите, които след тези две победи, те вече да имат самочувствието да оправдаят.
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 