Етнически толерантен, вицепремиерът вероятно съзнателно не уточнява, че дума за циганските деца, защото аз лично не съм чувал да има проблеми с кой знае колко много българчета, които не ходят на училище, но това е друг въпрос.
Проблемът всъщност е друг. Вкарването в училище е лесно постижимо, а и в изказването си Дончев намеква (най-накрая), че ще има промени в системата, които ще обвържат социалните помощи с поведението на семейството. Вероятно раздаването на социални помощи на циганите ще бъде свързано с опитите да бъдат образовани. Тук идва и проблемният момент – те не само трябва да ходят на училище, но и да показват определени резултати, а не само присъствие.
Ако циганите бъдат заплашени със спиране на помощите, ако децата им не посещават училище, те ще започнат да ги пращат, верояно дори редовно. От това обаче няма никакъв смисъл, ако не се промени самата система в образованието. При налагането на “неповтарящи” класа ученици, всеки би изказал поне до VІІ – VІІІ клас само с обикновено присъствие, което накаря ще доведе до пълни неграмотници в VІІІ клас. И аз да съм на тяхно място, като знам, че няма как да повтарям класа – изобщо няма да си дам зор да уча каквото и да е. Със същата грамотност ще са и тези, които не са ходили на училище…
Раздаването на социални помощи трябва да е обвързано с резултатите в училище – изпити, тестове и матури, които да се проверяват от независим орган, необвързан с делегираните бюджети, които правят образованието още по-смешно. В момента нито един директор не иска да загуби финансирането си и е готов на всичко, за да запази бройката на учениците си. Точно бройката, а не учениците, защото колко от тези ученици реално посещават занятия, е трудно да се каже.
Все пак намеренията на Дончев са някакво начало, дано обаче да не се окаже, че резултатът е хем помощите да са взети, хем осмокласниците да не могат да си напишат името правилно.
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 