Доста шокиращите (поне за мен) резултати от изследване на Центъра за безопасен интернет сочат, че половината от българските деца навлизат сериозно в интернет едва на 7 години. По-шокиращото е, че целта им не е образователна, а игри, видеоклипове и …социални мрежи.
Според същото изследване три четвърти от децата имат профили в социалните мрежи преди да са навършили 12 години. Изключително смехотворната причина затова била, “за да не се чувстват децата изолирани от връстниците си. Когато в трети клас 90% от децата имат профили и детето няма, то се чуства изолирано по някакъв начин.”
Каква изолация – та децата са по цял ден заедно в училище, дома е мястото и времето на родителите. Май обаче се оказва, че действаме на стария принцип – комшията има “Балканче”, дай и ние да си купим, нищо че не ни трябва.
Точно до тази възраст 12-13 години децата все още са склонни да комуникират много с родителите си, да споделят и да прекарват време с тях – игри, разходки или просто гледане на филм пред телевизора.
Децата обаче нямат вина за това, че ги вкарват там, където не им е мястото, защото това място крие много опасности, които родителите трябва да проумеят. Вижте само резултатът от активното участие във фръцбук на 11-годишното момиченце от Бургас, което загуби живота си.
За съжаление децата правят това, което виждат от родителите си, а не от съучениците си. Ако у дома всяка вечер бащата гледа сериали на лаптопа, а майката чати във фръцбук, детето просто няма избор освен да прави като тях – това вижда, на това подражава. Все повече родители предпочитат лесното оправдание – ама те всички сега са така, аз какво да направя? Те всички деца са така заради родителите си – хората, които трябва, но не им обръщат достатъчно внимание. Заради “приятелствата” и коментарите във фръцбук, мнозина са готови да загубят децата си – в преносния, и понякога за съжаление – в буквалния смисъл…
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 