Нищо друго не са загубили Paradise Lost, освен рая. Всичко си има новият им проект “Medusa” и гняв, и смърт, и жадувана слава. В петнадесетия им студиен албум, издаден от “Nuclear Blast records”, са включени общо 11 парчета, като момчетата не изневеряват на своето верую и отново ни разказват с музиката си за богове от древността, замръзнали илюзии, дълга зима, кръв и хаос и разбира се за едноименната Медуза. Много пипнато парче, признавам и като текст и като музика, абе идейно е, чуйте го. В бонус трака “Symbolic Virtue” си има и завладяваща нежна мелодия, която можеш да си тананикаш, направо балада, да си поканиш мацка на танц, ти идва. Представям си ги почернените метъли да си свиркат весело, като строители пред заплата, ама знаеш ли.
Paradise Lost се събират през 1988 в Халифакс, Англия и засвирват готик метъл, но скоро стават едни от пионерите на дет дуум метъла. Иначе за разлика от много свои колеги тази банда е една от най-стабилните, като колектив Ник Холмс (вокал), Грег Макинтош (соло), Арон Еди (ритъм) и Стивън Едмондсън (бас) свирят заедно от самото начало до ден-днешен. Този проект е първи и за новия барабанист Валтер Вайринен.
Самият китарист Грег Макинтош, признава „оф дъ рекърд“: “Новият албум ще бъде по-бавен, по-сладж и с повече дуум привкус от когато и да било.” Ето, призна си за новия грях момчето. Така Paradise Lost също са изкусени от новата вълна sludge metal или sludgecore, която стъпва на дуум метъла, но е повлиян от хардкор и индъстриал. Приятно слушане!
Метъл Тод
LYUTSKANOV 