Идеята на Валери Славчев от група “Хоризонт” за въвеждане на задължителен процент българска музика в родния ефир сама по себе си е доста добра и благородна, но не се ли развие по жанрове, дори да се приеме, няма да доведе до нищо добро.
Вижте например Топ 10 на БГ Радио тази седмица. Опитайте се да чуете песните и след това се запитайте колко от тях ще поискате да чуете втори път? Ако сте с всичкия си, вероятно ще се напънете да чуете втори път песните на Мария Илиева, и може би на “Авеню” с Любо Киров. Всичко останало е нещо, което нито бих желал да чуя втори път, нито бих желал детето ми или децата на приятелите ми да чуят дори веднъж. И за да не съм прекалено груб – ще използвам цитат на Йън Гилън: “Technically it is music, musically it is not.”
Какъв е смисълът да има задължителен процент българска музика, когато ще се пускат неща, които просто не стават? Кой ще определя как ще се разпределя “българското” време между родните изпълнители? Колко от водещите на Радио “Веселина” ще пуснат песен на група “Хоризонт”?
Според Славчев: “До младите днес не достигат песни, в които да е запазено “естетическото съдържание на лириката” . Прав е човекът, особено по отношение на текстовете на хора като Криско, Гери-Никол и подобните им. Задължителен процент българска музика в ефира няма да доведе до подобряване на положението – вижда се какво се налага за слушане, а то е безкрайно далеч от това, което нормален човек разбира под “естетическо съдържание на лириката”. И не виждам никакъв шанс, дори със закон, радиостанциите да се задължат да разпределят по равно времето за родна музика между български поп, рок, джаз, рап… Ефектът ще е обратен – още по-често ще звучат споменатите преди малко и техните подобни.
Музиката на групи като “Хоризонт” съвсем съзнателно бе премахната от плейлистите на почти всчики радиостанции. След като отучиха децата да четат, в действие е и съзнателното им опростачване по музикална линия – пускат се основно различни звукови елементаризми, лишени от каквато и да е музикална стойност. Ще цитирам Николо Коцев, който предвиди тази ситуация още през 2003 година в едно мое интервю: “Това е хамбургер музика – сдъвкваш (чуваш) и след 20 минути нямаш никакъв спомен.” Точно това се предлага на младите сега.
Идеята за задължителен процент българска музика наистина е добра, но истински добрата българска музика няма вече кой да я слуша – последните 2 поколения просто не знаят какво представлява хубавата българска музика. Не че сега я няма, напротив – точно “Хоризонт” са част от нея, но шансовете й спрямо “хамбургер” музиката са никакви. Просто защото първото поколение чалгаджии вече са родители!
Галин Люцканов