Както се казва, човек и добре да живее, понякога не може да избегне гледането на българска телевизия.
Тази сутрин по БНТ2 група психолози обсъждаха детското поведение в училище, у дома, на улицата, причините за отчуждаването между децата, неспособността им да общуват, причините да не споделят проблемите си.
Един аспект от тези обсъждания ме върна в средата на 80-те години на миналия век, когато ние бяхме ученици, и срина сравнително доброто впечатление от това, което психолозите казаха до момента.
В дните, когато униформата не била задължителна, някои от децата ходели на училище с черни дрехи, метални гривни и вериги по себе си. Това според психолозите било признак на “неспокойност” (що за дума???) и агресия, породена от слушането на метъл.
От друга страна, тези, които ходели с качулки на главите и криели лицата си, подражавали на любимите си рап изпълнители и MMA бойците.
Ето тези две изявления показват колко не са наясно родните психолози с детската музикална култура и как натрапват грешни изводи.
Имаше времена, когато децата в България слушаха метъл, но те са далеч в миналото. Можете да си направите сами анкета в произволно училище – надали повече от 5% от учениците са слушали метъл през живота си, и ако са, то това е благодарение на родителите им (аплодисменти за родителите). За сведение на психолозите, в последните 15 – 20 години черните дрехи, металните вериги и гривни идват от компютърните игри, а не от слушането на хеви метъл.
От друга страна, “любимите” на децата рап изпълнители са сред най-силните радетели за чисти и ненасилствени текстове. Ето в пример от песен на DMX:
“Man, if we was up north, niggas would have been fucked you
But then we in the streets, niggas should haven been stuck you
Plucked you like a chicken wit’ your head cut off
They’ll find you wit’ your back open and your legs cut off
And as for your man, don’t you ever in your mothafuckin’ life
Know when I gotta gun come at me wit’ a knife, a’ight?
And forgetting you ever saw me is the best thing to do
Don’t give a fuck about your family, they’ll be resting with you
Психолозите да направят и анкета колко от децата слушат (не колко от тях за чували за, а слушат редовно) Еминем, DMX, 50 Cent и подобните им, и после да дават определения за агресивна музика, любими изпълнители и ефекта от тях върху децата.
Ако в метъла има някакви текстове, свързани с насилие, то това е основно при скандинавските групи, и то винаги в исторически план – битки далеч назад във вековете.
Направете и проучване как влияят най-въртените в момента родни изпълнители (не бих си позволил да ги нарека музиканти, за да не обидя термина “музикант”) – Криско, Гери-Никол и подобните им? Колко от децата имат на телефоните си техните клипове, и колко имат клипове на Iron Maiden, Metallica DreamTheater. Сравнете текстовете на Криско и Гери-Никол с тези на Iron Maiden, Metallica, DreamTheater и помислете кои от тях са по-вредни за децата?
Времената, когато метълът беше упадъчна капиталистическа музика, бяха в края на 80-те, когато имаше партийни секретари.
Рапът и производните му са част от причините децата да са агресивни, другите причини са в лаптопите и таблетите…
На психолозите ще им е от помощ да послушат малко хеви метъл и прочетат текстовете на песните, а не да се говорят заучени фрази като свенливи комсомолки от края на 80-те.
О, щях да пропусна! MMA бойците, които излизат с качулки на главите на ринга, също са борци и пример за ненасилие!!!
Галин Люцканов