Трябва да е било някъде в края на 1986-а или началото на следващата година, когато Георги Димитров, един от най-добрите пианисти, които познавам, се сдоби по неясен и до днес за мен начин с албума “Trilogy” на Ингви Малмстийн, и то на грамофонна плоча. Мисля, че това беше първият ни сблъсък с Малмстийн и въпреки, че вече бяхме слушали доста и добри китаристи, Малмстийн си остана един от любимите ни вече 30 години.
Това се дължи основно на наистина уникалния му и изключително лесно разпознаваем китарен стил, който обаче почти не се промени през това време. Ако се заслушате в нещата от началото на самостоятелната му кариера, до последния “World On Fire”, няма да забележите кой знае колко голяма разлика.
На 8 февруари 2003 г. гледах Малмстийн на живо в “Mean Fiddler”, залата известна и като “малката” “Астория”, която вече не съществува. Снощи го гледах в O2 Kentish Town. И в живите изпълнение разлика почти няма. Малмстийн е истински господар на сцената, нещо в което надминава дори известния с тираничния си характер Ричи Блекмор. Все пак Ричи Блекмор никога не забива музикантите си в левия ъгъл на сцената, за да я остави празна единствено за себе си…
Въпреки все още брилянтната си техника Малмстийн малко нагарча с преиграването на сцената – стойките, които правеше преди години, вече не са толкова впечатляващи, и дори потрошената китара в края на концерта надали може да изненада особено някого.
Ако обаче се концентрираме само върху музиката – Малмстийн все още е един от големите китаристи на нашето време. Техниката му все още е наистина брилянтна, а способността да смесва отлично метъл с класика си остава недостижима за другите китаристи от неговото поколение.
Канцертът бе час и половина разходка от първия до последния албум на Малмстийн за наистина огромно удоволствие на феновете. От заглавното “Rising Force” от първия му самостоятелен албум, през “Seventh Sign”, отново от албума със същото име, през няколко чисто класически неща – Концерт за цигулка в ре минор на Паганини и Адажиото на Томазо Джовани Албинони, до “Top Down, Foot Down” от последния “World On Fire”. Огромно удоволствие, независимо от ретро поведението на Малмстийн!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 