Живеем с футболни мачове отпреди четвърт век и плюем малкото ни спортисти от световна класа в момента

Ако сте се “разходили” вчера по спортните секции на българските сайтове не може да не ви е направило впечатление колко неадекватни работи бяха публикувани.

От една страна за пореден път с огромен възторг се напомни за победата на България над Германия на Световното в САЩ през 1994 г., и едновременно с това Григор Димитров отново бе наплют, защото не успя да бие Федерер.

Странен народ сме ние българите, със странни критерии. Какви традиции има България в тениса? Сестри Малееви? Братя Пампулови? Традиции няма, има проблясъци. И вместо да подкрепяме всеки един от тях, колкото и малък да е, максимализмът винаги излиза на преден план и ние никога не сме доволни. Хора, които се имат за спортни журналисти, но явно както се казва, са се събличали за да спортуват само в часовете по физическо в училище, дават оценки и критикуват спортисти, на които не могат да се опрат на малкия пръст на левия крак. Плюят, като че ли са спечелили поне по два Пулицър за журналистика, а не могат да напишат три последователни изречения без правописна или граматическа грешка.

Григор Димитров е бил номер 8 в света и има 6 спечелени турнира в кариерата си, два полуфинала от Големия шлем, какво повече можем да искаме от един българин?

Много лесно е да се мазниш на Пенев, Сираков, Стоичков и останалите които играха в Щатите, но защо никой не ги плюе заради това, че загубиха полуфинала от Италия и мача за третото място от Швеция? Защото това е тавана на футбола ни и ние го знаем. Защо е тази разлика в критериите тогава? Защо не се очаква футболистите да станат поне Европейски шампиони, а от Григор Димитров се иска да спечели турнир от Големия шлем. Защо след толкова години се празнува победата над Франция в Париж? Та голяма част от спортните “журналисти” дори не са били родени по това време! Живеем със спомени от мачовете на Гунди срещу Белгия, на националния срещу Германия, а това, че в последните 25 години няма нищо, с което да запомним родния футбол, не прави впечатление на никого.

Защо никой не споменава годишнината от класирането на Димитров на полуфинал на Аустрелиън Оупън и на Уимбълдън, или полуфиналта на Цветана Пиронкова на Уимбълдън?

Оставете Григор Димитров на мира, подкарайте с критиките тези, които от 1994-а нямат един мач, който да запомним и прекарват повече време по чалгаджийниците (снимката долу), отколкото на тренировки!

Галин Люцканов