Автобиографията на всеки голям футбилост винаги е много интересно четиво. Ако той е успял да направи успешна кариера и след футболната – става още по-интересно.
Точно такава е и автобиографията на Рио Фърдинанд. Легендарният номер 5 в защитата на “Манчестър Юнайтед” и английския национален отбор по футбол разказва много увлекателно за своя живот преди, по време на и след футболната си кариера.
Книгата все пак не е структурирана във времето, а тематично. Рио разказва за времето в “Куинс Парк “ и “Уест Хям”, след това в специална глава за времето в “Юнайтед”, а в друга за (основно) разочарованията с националния отбор.
Много интересни са частите за Рай Кийн, Сър Алекс Фъргюсън, Пол Скоулс и Франк Лампард.
Рио засяга и щекотливите теми за расизма във футбола, както и присъствието на гей футболисти в него.
Много поучителни, особено за младите футболисти, са главите, където Фърдинанд говори за интересите си извън футбола, и как е успял още като футболист да започне няколко бизнеса, които продължават да му носят добри доходи и след като прекратява футболната си кариера.
Отделено е и място на Бербатов. Рио го споменава два пъти в книгата. Единият абзац, посветен на Димитър, прочетохте преди няколко дни на www.lyutskanov.co.uk, а другият е:
“But at the same time, Ferguson was a reader of a personalities and someone like Berba couldn’t really take this sort of treatment. He was 6ft 3in, strapping lad, but his personality was such that if you hammered him, Berba would just go into his shell and wouldn’t play at all. Ronaldo, on the other hand, used something like that to himself: “Right, I’ll fucking show you…”.
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 