Мнозина са на мнение, че Рони О’Съливан може да бъде наречен Моцарт на снукъра. И наистина, когато го гледаш наживо оставаш потресен от лекотата с която играе и гениалността, която притежава – удари, поглед върху играта, влияние върху публиката.
Човек се чувства по абсолютно същия начин, когато гледа наживо Ричи Блекмор. В моя Топ 3 на китаристите има поне 10 имена, но едното със запазено завинаги място там е това на Ричи Блекмор.
Геният на шестте струни не се бе завръщал към своите рок корени в продължение на почти 20 години, ужасна загуба за рока като цяло. Никой не може да предвиди какви шедьоври би създал Блекмор в периода, когато се занимаваше с проекта Blackmore’s Night. Седемте албума с Кендис Найт са много красиви произведения, но не могат да се сравняват с нещата, които Блекмор свири снощи в О2.
16 от най-великите песни на Rainbow и Deep Purple върнаха феновете във времената, когато на сцените имаше истински музиканти, композитори и певци, а не зализани и захаросани х-факторчета.
Както винаги, и в Rainbow и в Deep Purple, Ричи Блекмор бе събрал забележителни музиканти около себе си.
Най-трудно разбира се е за Рони Ромеро, който трябва да пее песни от всички периоди на Rainbow и Deep Purple, песни, които са излизали от гърла като тези на Рони Джеймс Дио и Йън Гилън. В интерес на истината младежът (роден е през 1981 г.) се справя удивително добре, но пък и самият Блекмор казва, че Ромеро е Fredie Mercury meets Ronnie James Dio, а Ричи е последният, който би ръсил суперлативи за някого просто ей така.
Концертът снощи бе на принципа: Каквото направи дядо, все е хубаво. Блекмор е написал толкова много великолепни композиции, че да избере час и 50 минути от тях за концерт не би представлявало никаква трудност.
За шоуто в О2 китаристът се бе спрял на: “Spotlight Kid”, “I Surrender”, “Mistreaded”, Since You Been Gone”, “Man On The Silver Mountain”, “Soldier Of Fortune”, “All Night Long”, “Difficult To Cure”, “Child IN Time”, “Stargazer”, “Still I’m Sad”, “Long Live Rock’n’Roll”, “Black Night”, “Burn”, “Catch The Rainbow” и “Smoke On The Water”.
Най-хубавото всъщност бяха преработените сола на почти всички песни, нещо на което малцина биха се решили. На няколко пъти Блекмор демонстрира и леко чувство за хумор, с което донякъде опроверга широко известния си мрачен и деспотичен характер. Кой знае, времето променя хората, а Блекмор вече е на 72 Може би е решил, че е време да се поотпусне…
Мисля, че тези които бяха в О2 снощи са истински щастливци (част от българите на концерта – на снимката долу!)
Турнето на Rainbow е само от четири дати, а предвид възрастта на Блекмор, надали може да се очакват кой знае още колко концерти, ако изобщо има такива.
Long Live Rock’n’Roll!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 