Много интересен диалог в радиопредаване провокира разцепление в полицейските среди на Девън и Корнуъл. Въпрос от слушател – “Какво би се случило, ако в случай на терористична атака аз и мои познати използваме законно притежаваното си оръжие за самозащита?”
Отговорът на Алисън Ернандез от полицията в Девън и Корнуъл: “Много интересен въпрос” и добави: “Това може да бъде отговор на някой от нашите проблеми”, което пък опъна нервите на шефовете й. Те разбира се призоваха хората да се придържат към съвета: Бягай, крий се, споделяй”.
Всъщност никой не може да предположи каква ще е реакцията на хората със законно притежавано оръжие в случай на терористична атака, както и при обикновено нападение с цел грабеж в къщите им.
Преди няколко години лондончанин смля крадец в къщата си с бейзболна бухалка посред нощ, и само огромната обществена подкрепа в негова полза го спаси от съд. Да бъде съден разбира се щеше да е изключително нелепо, защото все пак човекът защитава собствеността и семейството си.
След този случай се надигнаха много гласове за правото на защита при подобни нападения – те да бъдат ненаказуеми, и това би било най-нормалното решение.
Защо тогава при въоръжено нападение и особено в случаите когато няма къде да бягаш, да се криеш или да споделяш, да нямаш право да окажеш съпротива на нападателя с подръчни средства или със законно притежавано оръжие? На никого не му се умира просто ей така. Нормална човешка реакция, а и малко помощ на полицията…
Идеята не изглежда чак толкова еретична, нали?
Галин Люцканов