Елена Кискинова е изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти. Ето и втората часто на интевюто, дадено специално за http://www.lyutskanov.co.uk
– Как се развива борбата с нелегалното разпространение на музика у нас?
- Пиратството на музика продължава да бъде сериозен проблем за музикалната индустрия в целия свят. В много страни се предприемат законодателни промени, които регламентират процедури за блокиране на пиратски сайтове. Индустрията работи и за постигане на доброволни споразумения между представителните организации на творческия сектор, доставчиците на интернет услуги, рекламната индустрия, като тези споразумения са задължително подкрепени от местните институции отговорни за културната политика на съответната страна. Интелектуалното пиратство не само в България, но и по света се променя през годините в зависимост от развитието на технологиите и създаването на нови канали за достъп до закриляни произведения. Към настоящия момент основното потребление на защитено музикално съдържание се осъществява в Интернет, поради което и там се отчита най-преобладаващия дял от музикалното пиратство. Предизвикателствата пред санкционирането на незаконното разпространение на музика в Интернет са изключително големи пред музикалната индустрия в България, основно поради несъвършенствата на съвременната правна рамка, в която за жалост все още липсва прецизна уредба, касаеща адресирането на многообразието от форми на използване на закриляни произведения в Интернет. За съжаление, нелегалното разпространение на музика продължава да нанася огромни щети на легитимния бизнес, то пречи на инвестициите в сектора и забавя неговото развитие.
– Имате ли информация кои са “най-предпочитаните” родни изпълнители за нелегално даунлоудване?
- Не водим подобна „класация“. Без значение какво съдържание се изтегля, ако това е нелегално изтегляне, то нарушава права, нарушава установените законови правила, пречи на легитимния бизнес и трябва да бъде санкционирано. Звукозаписната индустрия прилага политика за уведомяване и искане за сваляне на качено от потребителите нелицензирано защитено авторско съдържание от сайтове, които дават достъп до това съдържание. Тази практика е широко разпространена в европейските държави, дава резултати, но не е достатъчна сама по себе си да спре нелегалния даунлоуд. Липсата на модерна авторскоправна рамка, която защитава правата върху интелектуалната собственост, както и липсата на адекватно правораздаване срещу нарушителите, са основен проблем за българския музикален пазар. Така се поражда чувство за безнаказаност и решението срещу това е провеждане на последователна национална политика в областта на защитата на интелектуалната собственост.
– Очевидно е, че интернет е и плюс и минус за музикалния пазар. Възможна ли е успешна борба с незаконното разпространение на музика в световен мащаб, ако наистина само идентифицираните URL-адреси за нелегална музика са над 19 милиона?
- Бързото развитие на технологиите, глобалната мрежа, разпространението на широколентов интернет и възможностите за все по-бърз достъп са силен стимул за развитие на световния музикален пазар. Тази динамична среда създава нови възможности, но също така ни изправя пред определени предизвикателства. В борбата срещу съвременните форми на музикалното пиратство се прилагат конкретни законодателни процедури за блокиране на сайтове-нарушители. В защита интересите на правоносителите се водят съдебни дела съгласно приложимото за съответните държави национално законодателство. Дела за нарушения срещу интелектуалната собственост в дигитална среда се водят и в Европейския съд. Постигането на доброволни споразумения между различни индустрии с цел ограничаване достъпа на потребителите до сайтове-нарушители също е важен фактор в борбата срещу интелектуалното пиратство. Прилагането на подхода „следвай парите“ на територията на много европейски държави също дава добри резултати по отношение ограничаване финансирането на пиратски сайтове чрез публикуваната на техните страници онлайн реклама. От особена важност е постоянната работа за по-добра информираност на обществото по въпросите на закрилата на интелектуалната собственост. По тази тема, в много страни се провеждат образоватателни кампании, които подпомагат промяната в потребителските нагласи. За ефективната борба срещу пиратството е необходима и адекватна на действителността правна среда, както и ефективно прилагане на законодателството в областта на авторското право и сродните му права от страна на законодателните органи. По тези въпроси се работи активно в Европейската комисия и Европейския парламент, където се обсъждат нови предложения за модернизиране на европейската авторскоправна рамка. С прилагането на нови, отразяващи съвремието правила, както и с процеса на тяхното хармонизиране с националните законодателства на държавите-членки се очаква постигане на няколко основни цели: да се гарантира на потребителите широк достъп до законно предлагано съдържание, да се защитят интересите на правоносителите и д се изгради по-справедлива среда за всички. Успешната борба срещу незаконното разпространение на музика изисква комплексен подход и лесни решения няма. Важно е да се търси баланс между интересите на потребителите, на посредниците (платформите) и съответно тези на правоносителите.
– Има ли в България осъдени за нелегално разпространение на музикални продукти, независимо дали на физически носители или в интернет?
- През годините имаше опити за наказателни производство срещу торент сайтове в България, но делата срещу тях продължиха много години, някои от тях завършиха със скромни санкции, и като цяло показаха невъзможността или нежеланието на българското наказателно правораздаване да се занимава с престъпления, извършени в или посредством нови дигитални технологии, които имат за предмет авторски или сродни на тях права. Що се касае до физическите носители, БАМП през годините е било инициатор на много сигнали до компетентните органи и активно е съдействало за предотвратяването на тази форма на интелектуално пиратство. Редица производства са завършвали с осъдителни присъди или с административни санкции, налагани от страна на Министерство на културата. Поради изложените по-горе причини, основно свързани с устремното навлизане на Интернет, към настоящия момент физическото пиратство на музикални произведения заема незначителен дял от общото интелектуално пиратство, което обоснова и липсата на дела, респективно на санкциониране на този вид правонарушения. Както вече стана дума, дигиталните технологии променят пазара, създават предпоставки за развитие на нови бизнес модели, но създават и нови възможности за нарушаване на правата върху интелектуална собственост. Срещу тези нови способи няма адекватни правни решения. Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) не дава ясни указания относно дигиталните права и не отразява някои основни правни категории. Законът има спешна нужда от преразглеждане и се нуждае от реформа. В България, съгласно действащото законодателно, на практика е невъзможно блокирането на сайтове съдържащи авторско съдържание без уредени авторски и сродни права с правоносителите. Причината е, че българското законодателство съдържа способи за блокиране и обезпечения само по отношение на преки нарушители, но не по отношение на посредници (например, платформи). Това е законодателен пропуск във връзка с правилното прилагане на текстове от действащата в Европейския съюз Директива за авторското право (чл.8, параграф 3 от Директива 2001/29 на ЕП и Съвета), както и на разпоредбите на чл. 11 от Директива 2004/48/ЕО на ЕП и на Съвета относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. С актуализирането на ЗАПСП, очакваните промени в Нaказателния Кодекс и подобряване на механизмите по правораздаване, очакваме да се изградят ясни регулации за нарушенията срещу интелектуалната собственост в дигитална среда. Това би подобрило процесите на превенция, установяване и санкциониране на тези нарушения. От решаващо значение е и синхронизирането на усилията на административните и правораздавателните органи в тази посока и най-вече, провеждането на цялостна държавна политика в областта на защитата на интелектуалната собственост. В полза на цялото общество, нарушителите трябва да понесат последствията за извършените от тях нарушения при условия на ясно разписани правни дефиниции и процедури. Подобен комплексен подход ще повлияе положително и върху общественото мнение за изграждане на нагласи за нетърпимост към такива нарушения, както това се случва в повечето европейски държави. Нелегалното разпространение на музика и музикални видео продукти не само нанася щети на творците и легалните бизнес модели, то пречи на успешното развитие на сектора и е проблем за цялото общество. Успешната борба срещу пиратството е общо дело, в основата на което са истинската привързаност и любов към музиката.
LYUTSKANOV 