Така пееше едно време Гошо Минчев. Понякога обаче да бъдеш първи във класация изобщо не е добре. Особено в класация по смъртни случаи по пътищата.
Оказва се, че нито една европейска държава не може да бие България по брой смъртни случаи след автокатастрофи.
100 човек на всеки милион намират смъртта си по пътищата у нас.
Доколко изненадваща е тази информация? Не особено.
Обществена тайна у нас е, че общо взето, който не се е явил на изпит, той не е взел книжка. За критериите за издаване на свидетелство за правоуправление в момента нямам идея, моето го взех преди повече от четвърт век, но явно има проблем при толкова много катастрофи.
Ако се огледате внимателно по пътищата в България ще забележите колко много хора, които не са завършили дори осми клас управляват автомобили. Ако не се заглеждате толкова много – поискайте справка от някое полицейско управление за образователния ценз на причинителите на ПТП-та, дано ви дадат. Как хора, които не могат да четат и пишат вземат легално книжки, за мен е пълна загадка.
Другият проблем е, че повечето млади шофьори се имат за бързи и яростни, и напълно безсмъртни. Нещо, което бива опровергавано от дървото на третия завой. За тези, които пък карат без книжки не си заслужава да говорим.
Родителите са другия проблем. Не може да дадеш на 18-годишен юнак БМВ с 250 коня под капака и примерно 3 литра двигател. Това е като да накараш някого да решава квадратни уравнение преди да се е научил да брои до 100.
Как да намалим смъртните случаи?
При шофиране без книжка – минимум солидна глоба, ако не може да се плати – изработва се с обществено полезен труд. При второ провинение – ефективна присъда.
При вземане на изпита или подновяване на шофьорска книжка – към документите се прилага диплома за завършено поне средно образование.
Автомобилните застраховки да са на човек, а не на автомобил. За новите шофьори – застраховки, които ще ги накарат да мислят, преди да настъпят педала до ламарината. И при всяко провинение – повишаване на сумата по застраховката.
Корупцията? Всеки знае че я има, но доказването…може би всеки замесен в тези неща си мисли, че на него нищо лошо не може да му се случи на пътя. Дали? И дали ако му се случи на него или негов близък, този човек ще се промени и ще дава книжки на тези, които наистина заслужват, а не просто си плащат? И трябва ли да се стига дотам?
И накрая – няма ли човек акъл в главата и не мисли ли за околните, нищо не може да се направи. Това обаче е от компетенцията на родителите.
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 