Елена Кискинова е изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти. Интевюто е дадено специално за http://www.lyutskanov.co.uk
– Бихте ли разказали накратко с какво се занимава БАМП – кого преставлявате, кого защитавате и срещу какво, и кого се борите?
- Българска Асоциация на Музикалните Продуценти (БАМП) e Сдружение с нестопанска цел, което обединява водещи български продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия. Учредена през 1996 година, БАМП е единствената по рода си правозащитна организация, която представлява и защитава правата и интересите на продуценти и разпространители на звукозаписи и музикални видео продукти на територията на Република България. През 1999 година Асоциацията е призната за Национална група на Международната Федерация на Звукозаписната Индустрия (IFPI). Основните цели, които си поставя БАМП, са да съдейства на компетентните държавни органи при организиране и координиране на дейности, свързани с борбата с музикалното пиратство и да пропагандира значението и защитата на авторското право и сродните му права в Република България. В изпълнение на своите цели, Асоциацията води кампании за приемане и усъвършенстване на законодателството в областта на авторското право и сродните му права и координира и осъществява антипиратската дейност на звукозаписната индустрия. Сдружението също така, работи в тясно сътрудничество с държавните и правораздавателни органи, обществени организации, културни институции, както и с други сдружения, работещи в областта на развлекателната индустрия.
– Преди няколко дни IFPI публикува своя Доклад за развитието на световната музикална индустрия през 2016 г. Ръстът от 5,9% ли е най-голямата и добра новина от него?
- След 15-годишен период на спад, за втора поредна година, звукозаписната индустрия отчита ръст: 3.6% през 2015 г. и 5.9% през 2016 г. Безспорно, това е много добра новина, както и фактът, че потреблението на музика се увеличава, до голяма степен поради бурното развитие на технологиите. Музикалният бизнес се адаптира успешно към дигиталната ера и потребителите на територията на Европа например, имат достъп до над 40 милиона звукозаписа разпространявани от стотици лицензирани музикални дигитални услуги. Добри новини са тенденциите за увеличаване броя на потребителите на абонаментни стрийминг услуги, динамиката в потреблението на музика на развиващите се пазари, промяната в нагласите на младите хора по отношение на достъпа до платени музикални услуги…Индустрията среща трудности, но добрите новини отразяват и благоприятни тенденции, които следим внимателно.
– Това е най-високият ръст в музикалната индустрия от началото на измерването му преди 20 години. Какво означава той за развитието на музикалния бизнес в световен мащаб?
- Ръстът на индустрията се дължи на продължителни годишни инвестиции и иновации от страна на музикалните компании, които се стремят да изградят стабилен и динамичен пазар на дигитална музика. Звукозаписните компании стимулират ръста на приходи чрез постоянни инвестиции не само в артистите, но и в системите, поддържащи цифровите платформи, което позволява лицензиране на все по-голям брой музикални произведения разпространявани от все по-голям брой музикални дигитални услуги. Индустрията работи усилено за връщане към устойчив растеж след 15-годишен период на спад и този процес е силно стимулиращ както за творците, така и за потребителите и за сектора като цяло.
– Според Доклада 50% от приходите идват от дигиталния пазар на музика. Можем ли да смятаме, че в близките няколко години грамофонните плочи и компактисковете, ще имат само колекционерска стойност и постепенно ще изчезнат от рафтовете на музикалните магазини?
- През 2016 г. продължи тенденцията на спад в приходите от продажби на физически формати. По данни на IFPI, в световен мащаб спадът е 7.6 % в сравнение с данните за 2015 г. общо за почти всички категории в сегмента, с изключение на виниловите плочи. Въпреки посочените данни, дялът на физическите формати е 34% от общия пазар на музика, което не е за пренебрегване. Потреблението на музика е свързано с традициите, вкусовете и навиците на местната общност. На някои от водещите музикални пазари в света, като Япония и Германия например, приходите от продажби на физически формати заемат над 50% от общите за 2016 г. приходи. Очевидно, голяма група потребители са все още привързани към традиционните носители. Увеличение в търсенето на винилови плочи се регистрира на почти всички пазари, включително и на българския, т.е., рано е да ги сваляме от рафтовете.
– Оказва се, че стриймингът набира все по-голяма популярност. Означава ли това, че потребителите предпочитат да не „складират” музика, която свалят от интернет, а да я ползват само онлайн?
- Нарастването на потреблението на стрийминг услуги е факт и до голяма степен е в резултат на промяна в потребителските навици, особено сред по-младите хора. Регистрираният за 2016 г. глобален ръст от 60,4% в сегмента, е в основата на нарастването на приходите от целия дигитален сектор. Стрийминг услугите промениха революционно преживяванията на потребителите на музика и тяхната популярност расте, особено сред младите хора на възраст под 25 години. Нараства групата от потребители, които ползват платени стрийминг услуги и които оценяват ползите от тях, предвид факта, че използват все-повече мобилните си устройства. Тази тенденция се отнася особено за развиващите се пазари. Много потребители предпочитат да слушат музиката която обичат навсякъде, по всяко време и на различни устройства, а не непременно да я „складират“ и „притежават“.
– Колко далеч могат да стигнат новите хитове в потреблението на музика – Китай, Индия и Мексико, след като всяка от трите държави има ръст от над 20%?
- В Годишния доклад за 2016 г., Г-жа Франсис Мур, Главен изпълнителен директор на IFPI казва: “Възможностите в музикалния свят са неограничени“. Това е и моят отговор на Вашия въпрос. Развиващите се музикални пазари, включително тези от региона на Латинска Америка и Азия, дават нови възможности за търсене и предлагане на качествен международен и местен репертоар. Достъпът до лицензирана музика е по-лесен от всякога. Смартфоните изместват компютрите и са най-използваните устройства за достъп и потребление на музика, особено в развиващите се страни. Музиката се разпространява по забележителен начин в различните култури и държави. Във високо развитата технологична среда, която ни заобикаля, възможностите в музикалния свят са наистина неограничени.
– Как стоят нещата на музикалния пазар в България? Съпоставими ли са тенденциите на развитие на нашия и на световния музикален пазар?
- В България се възпроизвеждат глобалните за индустрията тенденции, но в много по-ограничени обеми. И българският пазар на звукозаписи нараства за втора поредна година, увеличават се приходите от дигиталния сектор, увеличава се броят на потребителите на платени стрийминг услуги доставяни от платформи като Spotify, Apple Music и др. И у нас се регистрира спад в продажбите на физически формати, а в синхрон с глобалната тенденция, се отчита ръст в търсенето и продажбите на винилови плочи. Трудно е да се сравняват конкретни данни поради огромните разлики в обема на пазарите и начина по който те функционират, но като цяло, българският пазар следва световните тенденции. Голямата разлика е, че водещите европейски пазари се измерват в стотици милиони щатски долари, а нашият български пазар е повече от скромен в сравнение с тях.
(Втората част от интервюто очаквайте следващата седмица)
LYUTSKANOV 