На фона на доста язвителните коментари на Тери Вогън за “Евровизия” в предишните години, новите каментатори на ББС снощи казаха един много умен лаф: What is great about it we don’t understand.
Какво наистина му е хубавото на този конкурс? Едно помпозно шоу, на стойност около 24 милиона евро, което не може да компенсира слабите песни и слабите изпълнители. За начина на гласуване няма какво да се добави – гласува се по комшийски или по политическа линия, никой не се интересува от качеството на песните.
Българската песен снощи получи 4 пъти по 12 точки. От Македония – по комшийски, от Беларус и Естония – вероятно заради произхода на Кристиян Костов – и двете държави все още са в орбитата на Москва. 12-те точки от Норвегия са необясними, защото някак си не попадат в начините, по които обикновено се гласува, и затова те са най-ценни.
От друга страна – 0 точки от Португалия – обяснимо, пряк конкурент, 0 от Украйна – чисто политически вот, Костов е роден и живее в Москва. 0 и от Армения – трудно обяснимо, но съм склонен отново да вярвам в политически, а не музикални причини.
Конкурсът отново бе спечелен от супер невзрачна песен – нищо ново за “Евровизия”.
И ако има добра новина от второто място на България, то тя е че няма да се чудим откъде да търсим догодина 12-24 милиона евро за организация на този все по-пропадащ конкурс.
Браво на Кристиян Костов и дано има късмета да пее по-хубави и силни песни от “Beautiful Mess” в бъдеще!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 