След снощния първи полуфинал на тазгодишния конкурс “Евровизия” станаха ясни няколко неща.
Първо – време е завесата да бъде спусната завинаги. 62 години стигат, ако мога да перефразирам популярен лаф от близкото минало. Когато един конкурс стане повече помпозност отколкото музика – той е изчерпан.
Второ – ако конкурсът продължи да съществува, по-добре да го прекръстят на “Ален мак – New Millennium”. След като миналата година спечели чисто политическа песен – песен, която според правилата на конкурса изобщо не бива да бъде допускана за участие, тази година представителката на Русия не бе допусната за участие отново по политически причини. Чист “Ален мак”.
Трето – нивото на конкурса отдавна е дори под средното допустимо. Само 4 песни от снощния полуфинал – тези на Грузия (изпълнена от Тамара Гачечиладзе – на втората снимка), Албания, Чехия (изпята от Мартина Барта – на първата снимка) и Словения, имаха звучене по-различно от общата боза, и естествено не бяха допуснати до финала. Причината вероятно е, че се търси онова звучене, в което не може да различиш песните – те просто са еднакви. Хамбургер музика, както каза още преди 15 години в мое интервю Николо Коцев, изяждаш и след 15 минути не помниш какво си сложил в устата си.
Четвърто – то е следствие от третото. Помните ли кой спечели конкурса преди 6 години? Кой го спечели преди 4? Може би помните Кончита Вурст, но надали помните песента и едва ли сте чули нещо за музикалните изяви на мъжо-жената след като спечели конкурса. От “Евровизия” е имало смисъл в началото, когато наистина е създавал звезди. Само че едни АББА за 62 години и едва още няколко достигнали 20% от тяхната популярност е крайно недостатъчно. Само с красиви сценични костюми, хореография и ефектно осветление не става, трябва и музика, а нея изобщо я няма. Или ако я има – просто не й дават път.
Защо тогава този конкурс продължава да съществува? “Ален мак” спря отдавна, време е и “Евровизия” да спре!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 