
Сигурен съм, че няма българин, който да не иска да види Кубрат Пулев като световен шампион.
Почти съм сигурен обаче, че трудно ще се намери някой, който да му пожелае да се изправи срещу Антъни Джошуа като следващ претендент за титлата при най-тежките.
Мачовете Пулев – Джонсън в петък вечер и Джошуа – Кличко снощи показаха, че разликата между участниците в мача на Уембли и останалите е не голяма, а ужасяващо голяма. Който и да се изправи срещу Антъни Джошуа в следващия мач за титлата трябва да е огромен смелчага. Да не говорим как трябва да е подготвен.
Ако сравните двата мача – все едно сте гледали Левски – ЦСКА-София в петък, и Реал Мадрид – Барселона в събота. Който от Левски и ЦСКА-София да излезе срещу Реал или Барселона няма да има никакъв шанс. Същото е и положението на Кубрат Пулев. Мачът му срещу Кличко показа колко още има да се развива, за да стане претендент, който да притеснява носителя на Световната титла. За съжаление мачът му срещу Джонсън не показа такова развитие. Или поне развитие, което да даде някакъв оптимизъм на феновете.
Дори 41-годишният Кличко показа игра далеч по-добра от тази на мача му с Тайсън Фюри и в момента може да бие всеки, без Джошуа. Самият Джошуа демонстрира игра-мечта за всеки боксов фен – техника, много движение по ринга и огромна воля за победа.
Кубрат Пулев, за съжаление, е далеч и от двамата, които се боксираха снощи на Уембли. И мачове с боксьори като Джонсън няма да му помогнат да се изправи като равен в двубой с тях.
Точно заради това – по-добре е да не го прави, поне не в близко бъдеще.
Галин Люцканов