Вчера някак си между редовете, с по едно изречение, доста незабележимо мина интересна новина. Депутатите от временната комисия, която готви правилника на Народното събрание, отказаха да приемат предложението за замразяване на депутатските заплати.
Това, че депутатите никога няма да позволят да им се замразят, или не дай си Боже, намалят заплатите, е ясно. Няма български депутат, който да се съгласи да работи със средната работна заплата у нас. Не че депутатите са нещо кой знае колко повече от обикновения българин, но те се имат за такива. Представяте ли си депутат с 800 лева заплата, не е престижно някак си, нищо че песнионерите живеят с по 200 лева минимална пенсия, и то евентуално след няколко месеца.
Истински престиж депутатите биха завоювали, ако си даряваха заплатите за някакви благотворителни цели – нуждаещи се и материално затруднени в България – колкото искаш. Освен това, се предполага, че депутатите са в Парламента, защото са си надвили на масрафа, и не го правят за заплатата от 3000 лева (колко пенсии са това?), а за да служат на народа. Само дето в края на мандата, ако го изкарат, повечето от тях излизат с 30% по-високо лично тегло и тройни гуши.
Самото предложение е много йезуитско, защото вносителите от БСП и ДПС разчитат да си вдигнат рейтинга, но едновременно с това знаят, че то няма да мине. Така с един куршум се отстрелват два заека – БСП и ДПС са добрите, а останалите – лошите, но в края на краищата заплатите си остават същите, от което са доволни всички 240 депутати. Подличко, нали?
Депутатите ще започнат да бъдат истински уважавани, когато работят за една средна заплата, сами си плащат пътните и квартирните, както правят сигурно над половината работещи българи. Само дето това няма да се случи никога! Но пък и на кого му дреме за уважението на хората, след като вече е на парламентарната банка?
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 