Крис Картър: ”Желанието за отмъщение е много силна емоция!

(последна част на интервюто)

• Как се развиха главният герой Хънтър и колегата му Гарсия в “The Caller”?
• Май като във всички останали книги. Започвам книгата и я оставям да върви.
• Имам пред вид, че Хънтър изглежда някак си по-позитивен, по-оптимистичен.
• Наистина ли? Знаеш ли, дотегна ми да ме питат за любовния живот на Хънтър и кога най-накрая ще си намери приятелка. Затова си казах, добре, ще му дам приятелка и няма да я убивам в края на книгата. В предишните книги, ако Хънтър намереше приятелка, тя обикновено умираше накрая. Не знам защо го виждаш по-позитивен, може би причината е, че приятелката му не умира. Наистина не търся някакво специално развитие на героя, оставам го да се движи с развитието на книгата. В “The Caller” Хънтър даже не „пристъства” постоянно. Той не прави интервюта, няма заподозрени, с които да говори – убиецът действа през телефон, който дори не е негов. С  маска е, напада в къщата на жертвата, тоест няма нищо което да даде на Хънтър улика, която да го доближи до убиеца. Ще видим как ще се развие в книгата, която пиша сега, но Хънтър все още е самотник. Самият той няма особено желание да бъде с някого, защото е бил нараняван много пъти – родителите му за мъртви, годеницата му е мъртва… Той знае, че заради професията си поставя близките си в опасност, той не е обикновен полицай, той се занимава с най-опасните престъпници, те са луди и са способни на всичко. Но все пак се радвам, че изглежда по-позитивен в “The Caller”!
• Нарочно ли остави ФБР настрани в тази книга? То имаше доста силно присъствие в предните ти две книги?
• О, ФБР се завърща с пълна сила в книгата, която пиша в момента. Имах идеята ФБР да „участва”, но това е изключително трудна задача. Проучванията свързани с ФБР са много трудни и не можеш да откриеш много, затова и се отказах. Но в новата книга Бюрото има много силно присъствие.
• Как виждаш връзката между пресата и полицията? Колко голяма трябва да е дистанцията между тях?
• Убийството вече не е голяма новина, особено в Лос Анджелис. Дори серийните убийци трудно намират място във вестникарските страници, освен ако не са направили нещо наистина много страшно или не са убили някоя известна личност. Медиите не могат да отразяват всеки грабеж или всяко убийство. Там хора умират почти всеки ден. Медиите се занимават само с убийства на известни хора или с убийци, които наистина са направили нещо изключително отвратително. В “The Caller” медиите нямат достъп до подробностите от убийствата и заради това, те не са въвлечени толкова много. Ако има заподозрян – медиите ще публикуват снимката и ще помогнат, но в случая това не може да се случи. В новата ми книга ситуацията е същата – ФБР не допуска никакво изтичане на ивформация към медиите. Вярно е и че медиите плащат на хора, които са „вътре” в разследванията, за да се доберат до информация, но отново те търсят история, което се продава. Те не искат история за някой убит с нож, или застрелян, това се случва в Лос Анджелис всеки ден. Виж ако имаш някой с маска и мачете, който убива на публични места, това е нещо различно.
• В края на “The Caller” убиецът обяснява защо е извършил всичко. Опитваш ли се с тази изповед да предупредиш хората, че трябва да са изключително внимателни, когато правят неща, които могат да рефлектират и да променят из основи живота на околните?
• Не, няма тази цел. Опитвам се да кажа, че хората реагират различно. Желанието за отмъщение е много силна емоция! Виж реакцията на хората, които загубиха близикте си в атентатите с Двете кули. Някои от тях смятат, че въпреки огромната трагедия, не могат да отговорят по същия начин. Други са готови да хвърлят ядрени бомби, за да отмъстят. Хората просто реагират различно в една и съща ситуация, това е което искам да покажа. Никога не знаеш как ще реагират различните хора. И да се върна малко назад – социалните мрежи са нещо хубаво, но те могат да бъдат крайно опасни, така че бъдете внимателни.
• Колко пещерни хора познавав в реалния живот? Ти наричаш Хънтър caveman.
• Наистина ли го наричам така?
• Да, когато той иска от компютърния специалист да му направи фалшифи профили във Фесйбук.
• О, сетих се. Да – познавам себе си. Имах доста интервюта след като книгата излезе и едно от тях беше през скайп миналата седмица. Ок, аз нямам скайп и не знам как работи. Интервюиращите ми казаха да им пратя скайп името си и те ще се свържат с мен. Насрочихме го за 9 и нищо не стана. Малко по-късно получих имейл от тях, в който ме питаха искам ли да пренасрочим интервюто. Оказа се, че аз посто не знам как да ползвам скайп. Същото е и с фейсбук, там за разговор наживо ти трябва спецален софтуер, който трябва да свалиш и инсталираш. Нямам инстраграм, приятелката ми ми направи акаунт, но аз не знам как да го използвам, не знам как да чета и отговарям на коментарите. Нямам туитър. Когато нещата опрат до технологиите, аз наистина съм пещерен човек. Никога не съм писал  на колко години е Хънтър, но очевидно той прилича доста на мен в това отношение.