Можете ли да предположите, че докато навърши 7 години, в живота на Хари Реднап е имало само един отбор и това е “Арсенал”? След това Хари започва да рита за “Уест Хям” и оставя душата си там. Или по-голямата част от него. Една голяма любов, която преминава през детските, юношеските отбори и мъжкия отбор на Чуковете. Любов, която след това преминава в 7 години на мениджърския пост. Поредици от успехи и провали и едно забележително приятелство с великия Боби Мур, капитанът на световните шамипони от 66-а, който за огромно съжаление на Хари така и не е посветен в рицарско звание.
От книгата ще научите много от триковете на Реднап в мениджърската професия, начините за привличане и изграждане на футболисти. Ще прочетете за ударите под кръста от приятели и неприятели. Ще се “срещнете” с доста интересни личности като Франк Лампард – Старши, както и дриймтима на “Уест Хям” с Рио Фърдинанд, Джо Коул, Франк Лампард – Младши.
Реднап разказва за възходите и паденията си с “Уест Хям”, “Портсмут”, “Тотнъм” и защо е отказал офертата да води националния отбор на Украйна.
Много интересно четиво, в което обаче е отделено незаслужено малко място на нашия Светослав Тодоров, който отбеляза 26 гола и имаше огромна заслуга за спечелването на Чемпионшип от “Портсмут” през сезон 2002-2003 и промоцията за Премиершип. В цялата книга името на нашия нападател се среща само в пет изречения, и то между другото, което наистина е обидно малко…
LYUTSKANOV 