Джак Хъниборне и Стефания Салвадор: Обичаме малките зали, където публиката наистина слуша

Съвместна публикация на www.lyutskanov.co.uk и  https://parallel43.bg

КОЙ КОЙ Е

Музикалната кариера на 94-годишната джаз легендата Джак Хъниборне  стартира, когато едва деветгодишен той започва да свири в оркестъра на баща си. 14-годишен напуска училище и единственото, което прави след това е да свири. Работил е с безброй музиканти и оркестри, участвал е в няколко филма. Има два самостоятелни албума.

Стефания Салвадор започва да свири пиано на 10-годишна възраст. Завършва класическо пиано в Музикалната консерватория в Италия. Пианистка, певица и композиторка, Стефания има четири самостоятелни албума.

От 2011 г. Стефания и Джак работят заедно.

Съвсем наскоро гледах тяхното шоу “Tea For Two” в уютната зала “Crazy Coqs” на Пикадили в Лондон.

– Какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете думата “музика”?

Джак: – Има всякакви видове музика – джаз, модерна музика, всякаква музика наистина. Някои от старите композитори познаваха много добре акордите и…например има една великолепна песен – “Strangers In Paradise” на Робърт Райт и Джордж Форест… Има толкова много различни видове музика и мисля, че човек трябва да реши с какъв вид музика да се занимава. Като пианист може да си студиен пианист, джаз пианист…дори само джаз пианото има толкова много разновидности… Като млад живях две години в Канада и когато се върнах ми казаха – трябва да решиш какво искаш да правиш. Сега има страшно много джаз пианисти, но хората, които работят истински са малко. Това важи всъщност за всички видове музика.

Стефания: – За мен музиката наистина е всичко. Тя ми дава стимул да живея! Обичам да изследвам нови неща в музиката. Аз израснах като класически пианист, но смятам че хората, които свирят само класическа музика живеят в някакъв техен малък свят. Когато дойдох в Лондон трябваше да реша, както и Джак каза, каква точно да бъда. Обичам да преминавам границите на различните стилове, моите аранжименти на джаз песните са пречупени през призмата на класическото ми образование. Не обичам да ме питат каква певица съм. Аз пея, знам какво пея и го правя с идеята, че в музиката няма граници.

– Как и защо започнахте да се занимавате с музика?

Джак: – Когато бях на 7 години често вървях към училище с едно момче, което непрекъснато ми повтаряше, че майка му дава уроци по пиано. Казах на моите родители и те започнаха да ме пращат на уроци веднъж седмично, въпреки че на мен изобщо не ми беше интересно и никога не репетирах. Поддържах бизнеса на майка му, така започна всичко. След това постепенно започна да ми става интересно и така намерих първата си работа – един от шефовете в “Boosey and Hawkes”, които се занимаваха с издаване на музика и производство на музикални инструменти, живееше на нашата улица ми каза, че ще ми даде работа, когато започна да свиря достатъчно добре. Започнах да работя за тях на 14-годишна възраст, и след като отбих военната си служба се завърнах там за още една година. Тогава срещнах много музиканти и осъзнах, че не искам да работя всеки ден. Последваха малки участия и така всъщност започно истинската им музикална кариера.

Стефания: – Аз съм родена в много малко селце, близо до Венеция, където не се случва кой знае какво. Родителите ми всяка седмица ме водеха на църква, в която имаше орган и органист. Когато бях на 6 години ми подариха малко пиано, на което започнах да свиря песните, които слушахме в църквата. Родителите ми не ме караха да взимам уроци, уроците започнаха когато бях на 10 години и свещеникът от църквата ми каза, че познава учител по пиано, при който трябва да започна да ходя. По-късно завърших и Консерватория с класическо пиано.

– Вашето шоу “Tea For Two” е доста интересна смес от италиански, френски и американски стандарти. Как ги избирате?

Джак: – Това винаги ме е притеснявало заради публиката. Публиката идва да ни слуша, и както ти каза, ние й предлагаме цялата тази разнообразна музика. Аз не мисля, че хората идват защото всички от тях се интересуват от джаза. Има различни видове джаз – традиционен, диксиленд, модерен джаз, и аз мисля, че е добре да се концентрираш върху само един вид, защото е трудно да намериш публика, която да се интересува от всички видове джаз.

Стефания: – По този въпрос с Джак не мислим по един и същи начин, но когато избирам песните, аз търся връзката между тях, между стиловете. Освен това избирам песни, в които Джак може да даде своя принос като джаз пианист, основно под формата на импровизация. Опитвам се, както и ти каза, да намеря баланса между песните, което не е лесно. Избрахме песни, писани от 20-те до 60-те години на миналия век, защото са подходящи за гласа ми, а и харесвам да пея такъв тип песни. Обичам да преработвам песните с мои аранжименти

– Как “Унгарски танц номер 5” на Брамс намери място в “Tea For Two”, бях супер приятно изненадан, защото това е една от най-любимите ми класически композиции?

Стефания: – Ние свирим различни неща за четири ръце на пиано “Унгарски танц номер 5” не е включен в бъдещият ни диск, но ние сме го свирили и преди пред публика, и хората го харесват! Няма директна връзка с песните, включихме го защото хората наистина го харесват много.

– Как успявате да работите вече 11 години заедно, мнозина не изкарват и 5?

Стефания: – По интересно е как се срещнахме!

Джак: – Запозна ни пакетче ности кърпички!

Стефания: – Дойдох тук през 2010 г. Исках просто да видя как са нещата в Лондон и след това да се върна в моето село в Италия. Не познавах никого тук, но исках да се срещна с музиканти, а това не е толкова лесно. Почти се бях отказала от Лондон, когато през юли мой познат ме заведе в пъб на Ийлинг за да слушаме джаз квинтет, чийто пианист е изключително добър. Отидохме, пианистът беше Джак. Пианото му се люлееше, защото подът не беше равен. Извадих пакетче ности кърпички, помолих ги да спрат да свирят и сложих пакетчето под единия крак на пианото, за да го балансирам. Джак беше много доволен и ми се усмихваше през цялото време. В края на шоуто се запознахме, аз му казах, че съм музикант, и той ме покани да изпея няколко песни на следващото му участие. Удължих престоя си с още две седмици, изпях три песни с Джак.,, След това се видяхме пак и след два месеца имахме първото си участие заедно. После Джак ми показа много джаз песни, които не бях чувала, все пак аз съм с класическо образование, свирех Бетовен, Рахманинов… Вече пеех френски и италиански песни…така започна всичко.

– Спорите ли често и за какво?

Джак: – Да, но тя винаги прави така, както иска. Аз предпочитам спокойствието и се съгласявам!

Стефания: – Аз винаги го питам какво мисли, и той винаги казва, че е ОК! Да, разбира се, че имаме несъгласия, но благодарение на него аз научих толкова много нови песни…просто намерихме правилната връзка, която да работи вече 11 години.

– Виждате ли млади хора по вашите концерти, има ли бъдеще музиката, която свирите?


Стефания: – Мисля, че има много добри млади музиканти, но когато слушам някого, аз искам да усещам чувствата му. 

Джак: – Някои от тях са отлични музиканти, а някои са много известни. Познавам поп музиканти, които пеят този тип песни, защото там са парите. Саймън Кауъл, нали си чувал за Саймън Кауъл? Той много обича “big band” периода и обича големите оркестри, но не прави нищо за тях, защото знае, че парите са при поп сцената. Всичко опира до бизнеса и парите.

Елвис Костело например, когото познавам от бебе, се интересува от хубавата музика. Не искам да кажа, че това, което прави не е хубаво, той се интересува от хубавата мелодична музика, но не прави нищо такова, защото там няма пари.

Ако тези дни влезеш в ресторант, чуваш само бум, бум, бум… Радиото и телевизията отдавна не излъчват хубави неща. Интересно е, че само когато си пуснеш “Coronation Street” и видиш някой в ресторант, може да чуеш хубава музика. Сега влезеш ли в пъб чуваш само някакъв ужасен шум, вече никой не пуска Франк Синатра. Не обичам рап певците, та те само говорят! Преди време застреляха един рапър и вестниците започнаха да пишат какъв чудесен музикант бил. Та той не знае нищо за музиката, тези хора трябва да се обучават…

Стефания: – Това е и една от причините да продължавам с този вид музика, младите не знаят нищо за нея… В момента от колежите излизат много добри млади джаз музиканти, но аз предпочитам да свиря с Джак, защото той познава нещата, работил е с огромен брой отлични музиканти.

– Представете си за момент, че в нашия свят музиката не съществува. С какво бихте се занимавали?

Джак: – Аз имам много хобита. Няма да ми е приятно да живея без музика, но бих могъл. Обичам животните и всичко свързано с транспорта – автобуси, влакове… Да, мисля че бих могъл да живея без музика.

Стефания: – Може би щях да бъда писателка. Обичам да пиша, бях много добра в училище.

– Вие сте свирил на доста места, дори в ” Elgar Room” в “Royal Albert Hall”. Кое е любимото ви място?

Стефания: – Да, обичаме “Elgar Room”

– С червеното пиано на Елтън Джон…

Джак: – Има няколко негови пиана в различни зали!

Стефания: – Обичам малките зали. “Crazy Coqs” например бе идеална за нашата музика. Най-много обичаме, когато хората слушат. Песните от “Tea For Two” са записвани доста отдавна, но е чудесно, когато видиш как хората казват: О, аз знам тази песен! 

– Защото “чувствате” публиката ли?

Стефания: – Да, така е! Не обичам пъбовете!

Джак: – Обичам малките зали, където публиката наистина слуша. Свирил съм много пъти в голямата зала на “Royal Albert Hall”, над 20 може би, но там има дистанция с хората. Свирих веднъж в лондонския “The Smog”, чудесно е, в “Royal Albert Hall” не можеш да видиш публиката.

– Обичате ли да слушате музика различна от тази, което свирите?

Стефания: – Обичам да слушам класическа музика.

– Не “Рики е Повери” или “Матиа Базар”? Те бяха изключително популярни в България през 80-те.

Стефания: – Аз съм работил с пианиста на Матиа Базар, той свири в една от моите песни. Обичам италианската музика, но тази от преди 60-те. Работила съм и с Йън Пейс от Deep Purple

– О, не прескачай въпросите, моля те! Йън Пейс е в един от следващите!

Стефания: – Добре!

– Джак, ти си видял всичко в музиката. Мислиш ли, че все още има нещо, което може да те изненада?

Джак: – Нещо което да ме изненада? Не знам, докато не се е случило, но май нищо не може да ме изненада. Понякога слушам това, което се нарича авангарден джаз, което изобщо не е музика, и се питам: какво правят тези? Но това май не е изненада.

– Най-лошото и най-веселото ти изживяване на сцената?

Джак: – Когато паднах на сцената, бях на Фолклендските острови с Хари Секомб. Когато свирихме, някой ме ритна по крака отзад, наклоних малко стола си назад за да видя кой беше. Нямах идея, че сцената не е масивна и от тежестта столът пропадна и аз паднах на гърба си. Колегите спряха да свирят, барабанистът ми помогна да стана, но пианото беше паднало, трябваше да вдигна и стола…

Имаше доста зрители, много от тях войници. След края на концерта, полковникът, който им беше началник, дойде и ми каза: “Много харесах момента, когато падна и се изтърколи на пода”.

Представяш ли си? Той си е мислил, че това е замислено предварително! Аз можех да умра, можеше да ме удари тока. Хари Секомб чак описа историята в книга! За някои хора това беше весело!

– Наслаждаваш ли се на участията си във филми?

Джак: – Зависи какво играеш. Ако трябва да свириш хубава мелодия много пъти, това е чудесно, но ако трябва да свириш нещо, което не понасяш – става досадно. Често се получава така, но това е работа, която ти предлагат и ти приемаш. Дъстин Хофман, с когото правихме “Квартет” много се интересува от музика. Правихме дует за четири ръце. В почивките обикновено веселяхме екипа на филма като свирихме заедно, той просто идваше, сядаше с започвахме, не знаех какво точно свири, но беше приятно изживяване!

– Стефания, нека се върнем към рок музиката. Бях много  изненадан, когато разбрах, че си работила с Йън Пейс, и той не е единственият рок музикант, с когото си свирила, нали? Ти не си такъв тип музикант, това  някакъв експеримент ли беше?

Стефания: – Срещнах китариста Толо Мартон, който е доста известен в Италия и е печелил състезанието “Джими Хендрикс” в Сиатъл през 80-те след едни от моите концерти, когато общ приятел ни запозна. Той хареса моя класически стил и скоро след това ми се обади с покана да свиря клавишните на негови концерти, но с мои аранжименти. След това аз го поканих да свирим класически композиции, за да видим как ще звучат с рок китарист. В някои той свиреше на електрическа китара, в някои – акустична. След това дойде и съвместната работа с Йън Пейс, благодарение на  Толо Мартон . Той искаше да свирим негови рок композиции и аз бях много нервна, защото не съм такъв пианист. Не репетирахме заедно, направо излязохме на сцена, аз свирих права, нещо което не ми се беше случвало, пушеци на сцената, и о Господи, на две стъпки от мен – Йън Пейс на барабаните!!! Всичко мина отлично, журналистите харесаха много съвместната ни работа!

– Лесен ли бе преходът ти от Италия към Англия, това са две съвсем различни страни?

Стефания: – Особено като знаеш, че съм родена в едно малко селце…След като  завърших Класическата консерватория от мен се очакваше да правя концерти, да участвам в състезания, но аз не чувствах, че това е което искам. Още в консерваторията един от училетилет ми ми каза, че трябва да пиша мои собствени песни, а да пея започнах много късно, вече бях над 20-годишна. Когато дойдох тук продължавах да пиша музика, но вече срещнах Джак и други джаз музиканти. Винаги съм обичала да импровизирам, и това ми е липсвало в класическата музика. Комбинацията от класическа музика и импровизацията на джаза, направи преходът ми от Италия в Англия доста лесен! 

– Като каква се приемаш основно – пианистка, композиторка или певица?

Стефания: – Хехехе!!! Не мога да кажа…но се чувствам пълноценна, когато правя и трите. Разбира се, аз съм класически пианист на първо място. Бях 10-годишна когато започнах да свиря класическо пиано, но аз не съм само това. Нужно ми е да пея и композирам. Затова в нашите шоута правя и трите неща! 

One comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s