Нещо за четене: Матю Арлидж – “Cat & Mouse”

Преди няколко дни ви разказах защо мразя Тим Уивър и ви обещах да ви разкажа защо мразя Матю Арлидж. В момента мразя повече него, защото той ми причини последните няколко недоспани нощи.

11-ата книга за Хелън Грейс – шефката на отдела за убийства на полицията в Саутхамптън е колкото подобна на предишните, толкова и различна.

Хелън е все същата повече от отдадена на работата си полицайка, без кой знае какъв личен живот, защото при толкова служебни проблеми, за какво й е някой да я ядосва и у дома? Издирването на поредния убиец-психопат, който всява ужас в жителите на крайморския град, преминава през няколко провала, драми с шефовете, както и нормалните проблеми с местната преса. Екшънът с преследванията е малко повече от обичайния, като този път те са основно в морето, а Кавасаки-то на Хелън е оставено да почива.

Книгата е както винаги доста напрегната, с бързи смени на посоките и изненадващи обрати, което наистина няма да ви даде много шанс за сън.

И ако искате да знаете какво е най-изненадващото – за първи път от 25 години Хелън пие алкохол – удря две големи водки, и за първи път не става дума за мазохистичните й наклонности!

Матю Арлидж е малко по-добре представен от Тим Уивър у нас – успях да открия цели две негови книги, преведени и издадени в България. За съжаление – само две…

На тези, които четат на английски – намерете си “Cat & Mouse”, няма да съжалявате – обещавам ви!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s