Снощи Джеймс ЛаБри каза нещо изккючително вярно: Не можеш да оцениш какво си загубил докато не го получиш отново. Точно това се случи вчера – получихме си обратно МУЗИКАТА. Не музиката, а МУЗИКАТА.
По някаква ирония на съдбата последният ни концерт преди началото на ковидната лудост преди две години и два месеца, и първият след нея бяха на Dream Theater. Те бяха страхотен край на концертния живот за над две години и уникално начало на новия.
Неколцина приятели ме питаха как е бил концертът, което е малко нелогичен въпрос, защото аз на слаб концерт на Dream Theater не съм бил, а съм пропуснал само едно турне за последните над 20 години.
Снощи даже беше по-добре от нормалното, защото и групата, и публиката бяха зажаднели един за друг.
Dream Theater ни дадоха два часа музика на над световно ниво, и тези, които не дойдоха могат да си блъскат главите в стената, защото не знаят какво са пропуснали.
Удоволствието на гледаш Dream Theater наживо е трудно сравнимо с гледането на която и да е друга група, тези петимата са просто на друго ниво.
И за да бъде удоволствието пълно – като отколешни фенове, вместо на 24-и ред, където трябваше да бъдем, ни преместиха на 9-и, thank you, people, бяхме на почти една ръка от сцената!
И много поздрави от Джордан Рудес!
LYUTSKANOV 