Николай Урумов и Асен Блатечки: Не делим публиката, на театър идват хора, които имат нужда да гледат театър – интелигентни и хубави хора.

Разговарям с Ники и Асен след второто представление на “Хайде да убием Матилда” в Лондон. Това е първото съвместно интервю на двамата актьори на английска земя!

– Играли сте на страшно много места по света. С какво българската публика в Англия е различна от българската в другите държави?

Асен Блатечки: – С нищо не е различна, навсякъде си е една и съща, просто на места, където не сме играли, както тук в Лондон, публиката е малко по-първична и се радва повече, защото това й е липсвало досега. Но общо взето българската публика, българите навсякъде са еднакви, няма разлика. И в Америка са такива, и в Австралия и в Нова Зеландия.

Николай Урумов: – Те очакват да се забавляват или ни свързват в образи, в които са ни гледали в киното, по телевизията, и такива са очакванията. Идват да се отпуснат и да срещнат любими актьори. Да се докоснат до българското, защото спектаклите, и специално “Хайде да убиема Матилда”, третира проблеми, които не са чужди на нашия зрител.

АБ: – На никого не са чужди!

НУ: – Мисля, че и това, което ще гледат следващата седмица също ще им допадне много.

– Лично на вас какво ви дават тези срещи.

НУ: – Аз не деля публиката на такава, която е в България, и такава, която е в друга държава, за мен спектакълът е един и същ, няма специална подготовка, просто среща със зрителите. Смисълът на един спектакъл, на един актьор, на нашата професия е такъв, че ми дават емоции и емоционален заряд.

АБ: – И слава Богу, специално в Европа хората не са емигранти, не се усещат като емигранти, което е супер, защото ако решиш сега, хващаш самолета и след три часа си в София, това вече не е проблем за нито една точка от Европа. Съвсем различно е с Америка и Австралия. Там хората не си идват с години, не се прибират по 10-15 години, просто защото нямат възможност да го направят, много им е сложно.

НУ: – Имал съм такава публика например в Киев, където съм играл и където са идвали хора от старата емиграция, които са потомци на емигранти, които са бягали още когато сме били под турско. Тези хора са съхранили в къщи, в домашни условия своя език. Говореха така малко с диалект: “тоз чуляк па дойде ни речи”… малко напевно. Но те толкова се радваха, бяха запазили едно заведение в което се видяхме, искаха още и още да им говоря, да им разказвам, да им играя. Те ме прегръщат, смеят се, реват, и пак ме целуват. Това беше много емоционално за тях, а за мен – много трогателно.

Няма да забравя как в Сидни, знаейки че ще бъда в едно заведение, което се държеше от българи, повече от 50 човека се бяха събрали и ме чакаха да пристигна, а представлението бе след 2-3 дни. Там действително имаше хора, които не се бяха връщали откакто бяха емигрирали – през 40-те и 50-те години на миналия век. Това са различните зрители, а иначе аз мен публиката е еднаква, дали ще е във Франция Германия, Англия… На театър идват хора, които имат нужда, необходимост да гледат театър и са интелигентни, и хубави хора.

– Следващия четвъртък, на националния празник пак сте тук, но с друга пиеса. Какво да очакваме от “Гадното копеле”?

НУ: – Интригата е голяма в този спектакъл!

АБ: – Даааа! Това е една от най-умните съвременни пиеси в световен мащаб според мен. Тя е на един изключителен испански драматург, който пише много много, много умни пиеси, както казва Ники – има жестока интрига, много завъртяна пиеса е, със страхотно чувство за хумор и с много неочаквани обрати.

НУ: – Зрителят през цялото време е поставен в трудна ситуация, както и ние – актьорите. Трябва да разберем кой е подставеното лице. Зрителят също прави своите предположения и на всеки 15 минути те пропадат, както и предположенията на героите, които са на сцената, защото изненадите следват една след друга и обратите са наистина невероятни. Непредполагаема е тази пиеса, не може да я предвидиш. И авторът ни държи в напрежение, голям съспенс. И естествено всичко е много смях!

– Опишете другия с две думи!

НУ: – Супер мачо ди Холивуд!

АБ: – Аз по-добре да не казвам какво си представям като чуя името Николай Урумов. Като се сетя за Ники и веднага ми изникват в главата едни негови филми, които съм гледал още преди да вляза в НАТФИЗ. Той е изключително талантлив и много ярък актьор . От сегашното поколение актьори, които играят, той е от малкото които аз слагам при Стоянка, при Калата, при Кольо Анастасов… Той е такъв тип колоритен актьор, има си собствен начин на игра, собствено излъчване , собствени смешки, лично негови, което в нашата професия е много трудно. Много е трудно да достигнеш до свои собствени щампи, които ти си измислил, но то е хубаво, защото работи, това са много ценни неща

НУ: – Като говорим в тази посока…

АБ: – Няма да казвам за козичката…но винаги се сещам

НУ: – Винаги може да се сетиш, в онези години скандалните и предизвикателните роли… никой не можеше да прескочи автоцензурата се, за да тръгне да ги прави.

АБ: – То не бяха хлебарки, не бяха козички…

НУ: – Действително това бяха едни такива роли, които бяха скандални, маниашки, доста ексцентрични, но иначе Асен.., Галине, ти като каза само с две думи да го опиша…той не е само това, което примерно изниква в първия момент – секс символ. Именно такава роля в която го видя в момента показва, че той преди всичко е безкрайно талантлив и безкомпромисен човек. При него има един перфекционизъм, който той преследва постоянно и това го прави респектиращ актьор и прекрасен приятел!

Следващите участия на Николай Урумов и Асен Блатечки в Англия:

“Гадното копеле” на 3 март в Лондон

“Хайде да убием Матилда”:

19-и март, Нотингам

23-и април, Бедфорд

24-а април, Тюксбръри

3-и април, Гилфорд

1-и май, Ексетър

7-и май, Норич

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s