Николай Урумов: Когато публиката усети, че се отдаваш на 100% на сцената и тя ти се отблагодарява по същия начин!

– Ники, ти от много рано беше решил, че ще ставаш актьор, откъде се взе този интерес в ученика от ЕСПУ “Христо Ботев” Балчик?

– Още като малък обичах да се превъплащавам в разни образи, да имитирам интонации, походки и маниери на артистите от телевизията и това много забавляваше възрастните. По-късно, вече като ученик, трети, четвърти клас, в моето село Българево и околностите лятно време се снимаха много филми, а аз все се въртях край снимачните екипи и тогава някъде у мен се зароди мечтата да стана актьор.

– Кои са най-хубавите ти спомени от самодейния театрален състав при читалище “Паисий Хилендарски” – Балчик?

– Като ученик в Гимназията в Балчик попаднах в Самодейния колектив към Читалище “Паисий Хилендарски”. Един състав с невероятно талантливи актьори-любители, авторитети в града, които всяваха респект и уважение, като Христо Войчев, Георги Костов, Стефан Джилянов, Жоро Анещев, Пламен Банчев, Митьо Стружката, Съби Тилев, Огнян Латев, Петя Петкова, Жоржета Джилянова, Мария Миркова, Здравка Банчева и други. Те ме заредиха с техния плам, радваха ми се и ме обичаха като тяхно дете. Незабравими са спомените свързани с представления и турнета  със спектаклите “Приключение на тавана” от Рада Москова и “Всяка есенна вечер” от Иван Пейчев, постановки на Маргарита Тихинова и “Българи от старо време” от Любен Каравелов, режисьор Йосиф Венков. (На снимката Николай Урумов е с Емилия Иванова в сцена от “Българи от старо време”)

– Ти започна във ВИТИЗ с кукловодство, но успя за завършиш “Актьорско майсторство”,  трудно ли ти беше? Там все пак не влизаше кой да е…

– Аз исках да уча Актьорско майсторство за Драматичен театър, но тъй като кандидатствах и двете специалности, взеха че ме приеха Актьорско майсторство за Куклен театър. И след две завършени години обучение в Куклите при проф Ат. Илков, аз кандидатствах наново и започнах отначало да уча Актьорско за Драматичен театър при проф. Николай Люцканов. Не съжалявам че вместо четири години учих шест, защото се срещнах с различните видове театър, различни учители и мисля, че това ме обогати.

Но, да! Трудно се влизаше тогава във ВИТИЗ по 1800-2800 души кандидатстваха за трийсетина места.

– Разколебавал ли си се някога по времена следването?

– Не съм се разколебавал. Следвах мечтата си.

– Кои са любимите ти преподаватели от ВИТИЗ, кои от тях ти повлияха най-много?

– Проф. Ат.Илков, проф.Желчо Мандаджиев, Юлия Огнянова, проф.Николай Люцканов, Маргарита Младенова и Здравко Митков. Всичките със своята култура, ерудиция и свое кредо за Театъра.

– С какво си спомняш първия си филм “Време за път”?

– Почти с нищо. Беше отдавна. Само помня, че се вълнувах много, защото все пак ме режисираше не кой да е, а режисьорът на “На всеки километър” и “Капитан Петко Войвода” Неделчо Чернев.

– След него имаш участия в още около 100 филма. Кои от тях са най-важните за теб?

– Всички са ми дали по нещо,но ако трябва да изброя само няколко,то не мога да отмина “А сега накъде” на Рангел Вълчанов; “Вампири,таласъми” и “Вълкадин говори с Бога” и двата на Иван Андонов; “Закъсняло пълнолуние” на Ед. Захариев; “Граница” и “Пазачът на мъртвите” на Ил. Симеонов; “Хайка за вълци” и “Изпепеляване” на Ст. Трифонов; “Под едно небе” и “Нощ и ден” на Кр. Крумов-Грец; “Патриархат” и “Моето мъничко нищо” на Д. Боджаков; “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и “ В кръг” на Ст. Командарев; “Хълмът на боровинките” на Ал. Морфов и “Малка нощна приказка” на Н. Акимов.

– Имаш и безкрайно много театрални роли. Какво различно ти дава театъра в сравнение с киното?

– В театъра живият контакт с публиката е нещо вълшебно, но и трудно, защото нямаш право на втори дубъл. В киното пък, разпокъсаното и не хронологично снимане е много трудно, защото трябва да мислиш за образа в неговата цялост и проекция, да се раздираш от страсти пред камерата и да не е преиграно.

– Кои са любимата ти театрална и филмова роля?

– Не мога да отлича само по една. Всички са ми любими. И най-малката и най голямата. Не се отказвам нито една. Обичам си ги всичките. То е все едно да се откажеш от някое от децата си.

– Има ли роля, която по една или друга причина все още не си изиграл?

– Всяко нещо с времето си. Разбира се мечтал съм за някоя роля и ако не съм се срещнал досега с някой герой, то съдбата си знае работата, така е трябвало да стане. Никога не съм тичал зад някой режисьор с пиеса или сценарий под мишница, било в театъра, било в киното, с идеята, че много ми се играе еди какво си. Ако Съдбата е решила да ме срещне с даден герой, ще ме срещне, ако ли не – не.

– Помня едно наше пътуване с автобус от Балчик до София. Ти беше страшно ентусиазиран, че ще озвучаваш Диего в “Ледена епоха”. Имаш ли все още интерес към подобен вид работа?

– Не съм от актьорите които се занимават с дублаж, но да, веднъж в годината ме канят да озвучавам в някоя хитова анимация! Но определено, семейство котки са моя ресор!🙂 Освен че озвучавам Тигъра Диего във всички серии на “Ледена епоха”, аз съм и Скар в “Цар Лъв”, с гласа на Джеръми Айрънс звучащ на английски, Сребристия леопард Тай Лунг в “Кунг фу Панда” и други.

– Моноспектаклите ли ти дават най-голяма свобода и независимост на сцената?

– Моноспестакъл се прави когато имаш позиция, кауза и я отстояваш. Моноспектакълът има изповедална форма, ти си сам на сцената, зрителят е твоят партньор и ти трябва да си безкрайно искрен и честен на сцената, за да спечелиш доверието му!

– Отношението ти към наградите? Ти имаш много, включително два “Аскеер”. Как наградите променят актьора – удовлетворяват ли го, амбицират ли го

– Наградите нито ще те направят по ангажиран, нито по богат, нито по скъпоплатен. Те са едно потупване по рамото, едно удовлетворение, че вървиш в правилния път! За мен най голямата награда са аплодисментите на публиката!

– Ще играеш за първи път пред българска публика в Англия, след като вече се обиколил доста други държави. По-различна публика ли са българите зад граница?

– Не! Публиката е една и съща навсякъде. Тя се забавлява и се вълнува еднакво навсякъде. Когато усети, че се отдаваш на 100% на сцената и тя ти се отблагодарява по същия начин!

– Разкажи малко повече за “Хайде да убием Матилда”, който ще играете тук с Асен Блатечки.

– Това е една криминална комедия. Един спектакъл за вярността и предателството, лъжата и изневярата, за смелостта да натиснеш спусъка и да се сбогуваш с илюзиите си. И всичко това с непредполагаеми обрати и смях! Пиесата е на Орлин Дяков, който е и режисьор на спектакъла.

Програмата е следната:

28.01 – Манчестър

29.01 – Бирмингам

04.02 – Мейдстоун, Кент

18.02 и 19.02 – две представления вСтратфорд, Лондон

Успех!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s