На българските политици не им дреме за военната ни авиация, ама хич не им дреме!

На 3 април 2019 г. написах: “Нещо много предизборно взеха да говорят политиците…Освен ако не става дума до 6 май да се смени табелата на входа на Авиационния факултет?” Ето линка:

https://lyutskanov.co.uk/2019/04/03/%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc-%d0%b7%d0%b0%d0%bb%d1%8a%d0%ba-%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d1%83%d1%88%d0%bd%d0%be-%d1%83%d1%87%d0%b8/

“За 6 май, като дойдат на парада в София, трябва да има военновъздушно училище”, заяви тогавашния премиер Бойко Борисов.  

Тогава неколцина не бяха съгласни с мен, неколцина ме понаплюха че съм черноглед и не разбирам нищо.

Две години по-късно се оказва, че съм бил прав.

На 30 май тази година сайтът www.pan.bg писа:

“Към днешна дата всички самолети “Пилатус” PC-9М и L-39 в Долна Митрополия остават на земята,  както предупреди Pan.bg и писаха последователно Димитър Ставрев, ген.-майор Златев, Станимир Илчев, агенция “Медиапул” и още много други в периода февруари – март т.г. Застрашена е подготовката на десетки пилоти и инструктори не само в Долна Митрополия, но и в авиобазите Безмер, Враждебна, Граф Игнатиево и Крумово, които преминават приучване на PC-9М преди Су-25, МиГ-29, С-27J. Под въпрос са провеждането на скрийнингов стаж и държавни изпити за курсантите от възстановеното ВВВУ “Георги Бенковски” през м. юни и юли.

Междувременно на 23 май т.г. изтече срокът на второто рамково споразумение за интегрирана логистична поддръжка на самолетите “Пилатус” PC-9M и PC-12/45.  Обществената поръчка за сключване на ново рамково споразумение, обявена на 9 септември 2020 г. е прекратена на 11 март 2021 г. по особено скандален начин от тогавашното ръководството на МО въпреки, че кандидатът Pilatus Aircraft е подал в срок всички изискуеми документи, изцяло в съответствие с българското законодателство.” 

Това, което стана преди две години наистина се оказа само смяна на името на военното учебно заведение – от Военен факултет на ВВВУ, и опит за натрупване на малко политически дивиденти.

Само две години по-късно нещата не само не се подобряват, но бъдещите пилоти вече няма на какво да летят.

Проблемът, разбира се, не е само в предишното правителство, а във всички правителства от 1990 г. насам.

През 1993 г. интервюирах академик Ростислав Беляков, шеф на конструкторското бюро “МиГ”. Академикът в прав текст заяви, че 20 часа нальот са самоубийство за българските пилоти. Ген. Михо Михов и ген. Стефан Попов, с които разговарях малко по-късно, също бяха доста притеснени за бъдещето на военната ни авиация.

Страшното е, че от тогава досега нищо не се е променило.

Вчера служебният министър на отбраната Георги Панайотов заяви:  “Нормативът в ЕС е 180 часа нальот, 40 от които на тренажор. В българските ВВС нальотът е значително по-малък заради ограничени ресурси. Нямаме и самолети, но все пак достатъчно да изпълняват задачите по отбрана.”

Човекът не посмя да каже колко всъщност летят годишно нашите военни пилоти, не защото е голяма тайна, а защото не е за казване.

Когато бъдещите летци няма на какво да се обучават,  а завършилите няма как да поддържат формата си, неминуемо идват трагедии като шабленската.

На политиците обаче не им дреме, ама хич!

Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s