Сдружение “Зограф”, които и да са тези хора, се хвърлиха пламенно да защитават тримата от ФСБ – Константин Цеков, Румен Бояджиев и Иван Лечев, защото били в списъка на Министерство на културата с творци, предложени за удостояване с държавни парични награди от само 350 лева за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата.
Това, че Министерството е предпочело изобщо да вкара в списъка с по 500 лева Деян Неделчев, вместо тримата от ФСБ, говори достатъчно ясно за акъла и музикалните критерии на работещите в Министерството, и в това отношение “Зограф” са прави.Цитатът: “…музикантите от „ФСБ“, създали неостаряващите и любими на поколения българи класики – „След десет години“, „Високо“, „Няма как“, „Не така“, „Пак ще се прегърнем“ и „Обичам те дотук“ обаче ясно говори, че и тези от “Зограф” не са много близко до културата.
Всички, които се интересуват от музика знаят, че “След 10 години” не е песен на ФСБ, а кавър. Италианците от Le Orme написват “Amico Di Ieri” през 1975 г., ето ви линк за да видите оригинала:
https://vimeo.com/288081622
През 1983 г. под името “След 10 години” и с текст на Михаил Белчев ФСБ я включват в албума си със същото заглавие. Песента наистина стана класика в България, но не е тяхна.”Зограф” бъркат много и за “Пак ще се прегърнем”. Най-добрата, поне за мен песен на ФСБ, не е писана от Константин Цеков, Румен Бояджиев и Иван Лечев, а е с автор Александър Бахаров – оригиналният басист на групата, на снимката.
И ако от “Зограф” са тръгнали да защитава правата на ФСБ, добре е да включат и Сашо Бахаров в списъка. Въпреки, че от 1983 г. не е в групата, той има огромен принос за успеха на първите пет албума на ФСБ.
Галин Люцканов
