Когато преди години Том Круз се превъплати в почти двуметровия, рус и със сини очи Джак Рийчър си мислех, че трябва да има все пак някаква компенсация в обратна посока – слаба книга с отличен филмов вариант.
“Nothing Lasts Forever” е донякъде тази компенсация, въпреки, че книгата не е толкова лоша колкото Том Круз-овия вариант Джак Рийчър. И въпреки всичко “Nothing Lasts Forever” не може изобщо да се сравнява с “Die Hard”. Сценарият на филма е базиран на историята в книгата, но е далеч, далеч по-добър.
Основните разлики са, че в книгата главният герой е атнитерорист по професия, и сред заложниците са дъщеря му и внуците му, а във филма е обикновен полицай, чиято жена попада в ръцете на терористите.
Историята в книгата е разделена между разсъжденията на главния герой за начина по който е минал живота му, и избиването на терористите, което леко разводнява и разконцентрира четенето.
Във филма са запазени черния полицай, който през цялото време говори с Джон Маклейн, но не като младото и стройно момче от книгата, фамилията на главния теториста – Грубър, както и единственият герой, който отговаря на описанието в книгата – Карл – високият рус терорист, когото Брус Уилис първо обеси на веригата, и когото черният полицай доуби в края на филма.
“Nothing Lasts Forever” е приятно четиво, което е доказателстов, че все пак понякога филмите можат да бъдат по добри от книгите, по които са писани!
Приятно четене!
Галин Люцканов
