“Sometimes I Lie” е книга, която бих причислил към типа на мистериите, дотолкова доколкото един детски дневник ще ви държи в неведение кой кое в настоящето.
Малко преди края нещата се обръщат с хастара навън и както обикновено става в подобни истории – почти никой не е това, за което се представя. Разказът се води от името на жена, която е в кома, но може да чува какво се говори в болничната й стая без присъстващите да разберат. Книгата се развива в последните две седмици преди Нова година, но разказва за живота на главните герои още от детските им години.
Много интересно е развита темата за влиянието на едно дете върху друго, и как това влияние може да се пренесе в зрялата им възраст, как през целия си живот може да си зависим от решенията на друг човек и какво трабва да направиш за да прекратиш този кошмар.
Както обикновено става в подобни истории – краят не е съвсем финал…кошмарно отворен е!
Приятно четене!
Галин Люцканов
