И друг път съм писал на www.lyutskanov.co.uk за кражбата на материали от “колеги”. Ясно е, че никой не може да “улови” всичко, което се случва и да го публикува, просто е физически невъзможно. Когато обаче ползваш материал на колеги – имай достойнството да кажеш кои са те.
При www.pik.bg това е традиция – “пише столичен ежедневник”, “пише ежедневник”, “разкрива пред столичен седмичник” – преписват нещо, което е интересно, и което те са пропуснали, и вместо да благодарят на този, който е свършил работата – те го замитат с отбий номер като “столичен ежедневник” – 4 пъти само вчера сутринта, след това вече не ми се занимаваше да им трупам “посещения”, които не са заслужили. Понякога си мисля, че подобни сайтове имат специални служители, не мога да ги нарека журналисти, които по цял ден четат и “вземат” от тези, които наистина работят. Паразити!
Ние на това му казваме кражба.
За някои родни сайтове кражбата е форма на същестуване.
Преди време някакви нещастни анонимници (много обичам сайтове в които няма нито едно име и само мобилен телефон за връзка) от www.klassa.bg откраднаха мое интервю с писателя Крис Картър, което бе правено специално за “Монитор”. Крадците го държаха две години на сайта си заедно със снимка на малолетната ми дъщеря.
Последствия? Вие луди ли сте – това е България – там може да ти откраднат и публикуват всичко, което си написал и няма да има никакви последствия, знам го от личен опит.
И нали се сещате защо думата колеги в първото изречение е в кавички?
Защото подобните на www.pik.bg и www.klassa.bg не са никакви колеги, а крадци на труда на хората които наистина работят!
Галин Люцканов
