Нийл Йънг и Боб Дилън – Хайд Парк концертът на 2019-а!

IMG_20190712_174507
“British Summer Time” е най-престижния летен фестивал в Лондон. Поради някаква странна причина концертът, който предизвика най-голям интерес между 5-и и 15-и октомври в Хайд Парк не бе част от него, въпреки че използва същата сцена.
Не подценявам Florence + The Machine, Барбра Стрейзънд и Роби Уилямс, но без да са част от феста, което мнозина не знаеха, Нийл Йънг и Боб Дилън му дадоха класата, която никой от останалите изпълнители не можеше.
IMG_20190712_181449
След това, което видях не съм убеден, че Боб Дилън трябваше да закрие концерта, но предполагам, че двамата с Нийл Йънг са го решили според това, кой е по-стар… Двамата са на общо 152 години, а Дилън е с 6 години по-възрастен от Йънг!
Канадецът има невероятно много почитатели в Англия и това пролича още след първите акорди на китарата му. Публиката не спря да пее и танцува на песните му, а и самият Йънг предложи малко над час и половина изключително динамичен гиг започвайки с “Mansion On The Hill” и “Over And Over”, преминавайки през “Alabama” и “Walk On”, и завършвайки с “Love And Only Love” и разбира се “Rockin’ In The Free World”, последвани от връщане на сцената за още три песни на бис, последните от която бе “Piece Of Crap”.
Винаги съм се чудел от какво е направен Боб Дилън, за да издържи толкова дълго време в безмилостния музикален бизнес. Понякога  все още се майтапя с приятели като ги питам дали харесват музиката на Робърт Цимерман, както е истинското му име, но ако оставим шегата настрани, фактът, че след два месеца ставам на 50 години, а когато съм се родил Боб Дилън вече е имал издадени 9 албума е леко озадачаващ… Може би музикалното дълголетие на Дилън се дължи и на това, че той никога не е имал меко казано енергичното поведението на Брус Дикинсън на сцената (надявам се Брус да концертира до поне 78-те години, на които е Дилън сега…).
Ако Дилън изненада с нещо, то това беше че в първата половина от концерта не хвана китарата за нито една песен, а предпочете рояла. Другата изненада, ако това може да е изненада от човек с 38 албума зад гърба си е, че изпя само няколко от най-безсмъртните си песни – “Like A Rolling Stone” по средата  на сета, както и двете песни за които се върна на бис – “Blowin’ In The Wind” “It Takes A Lot To Laugh, It Takes A Train To Cry”. Какво да ги правиш…гении, понякога вземат чудати решения…
Важното е, че 65 000 души в Хайд Парк се насладихме на страхотната им музика!
Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s