Нещо за гледане – “Yesterday”

Нещо за гледане – “Yesterday”

IMG_20190706_134719.jpg

Вече не съм голям киноман, може би спрях да бъда когато киното започна да стана повече бизнес отколкото кино, нещо което се случи и с футбола например. Все пак обаче има филми, които не трябва да се пропускат. Като се знае за бездънната ми преданост към музиката на The Beatles, вчерашното ни посещение с Ралка в „Electric Cinema“ на Портобело изобщо не трябва да буди изненада…

Когато излязоха първите информации, че Дани Бойл снима филм за свят без The Beatles, писах че предпочитам филм за това, как би изглеждал света, или поне България без чалга. Оказа че, че сведенията не са били съвсем верни. Бойл разказва за един свят, в който (почти) никой не помни кои са четиримата от Ливърпул. Това, разбира се е форма на абсурд, но все пак възможен абсурд, без значение как групата, споменът за нея и песните й изчезват от съзнанието ни.

Идеята на Дани Бойл, или поне една от идеите му е, че  всъщност когато и да се появят, песните на The Beatles ще променят света. Няма никакво значение дали това се е случило преди почти 60 години или в наши дни.  “Yesterday” е филм за въздействието на гениалността върху обществото и способността й да го променя. “Yesterday” е и лека гавра със съвременните автори на музика и заобикалящите ги рекламни и медийни гурута. Когато видите филма и възможните варианти на обложките на “Sgt. Peppers’ Lonely Heart Club Band”, “The Beatles” и “Abbey Road” в наше време, ще усетите подигравката на Бойл с комерсиализма и липсата на връзка между идеите на музикантите и тълпите чиновници, които се грижат записите им да се продават добре. Ще чуете едно изречение, което синтезира всчико: „При нас 16 човека пишат една песен! Как е възможно той сам да създава такива шедьоври?“. У нас му казват – много баби, хилаво бебе!

Разбира се, няма да е справедливо, ако накрая главният герой не си признае, че песните все пак не са негови, ако не се събере с несподелената си ученическа любов, която има основна „вина“ той да не се откаже от свиренето, както и алчните мениджъри да бъдат наказани…

Появата на Джон Ленън в края на филма добавя нов мит сред меломаните. След мит номер едно: Елвис е жив, и мит номер 2 – Пол Маккартни е мъртъв, вече има мит номер 3 – Джон Ленън е жив!

Другата силна страна на филма е, че Дани Бойл е оставил песните на групата да звучат максимално близо до оригиналите, но той не е имал и друг избор, ако иска да запази въздействието им. Като знаете какви бози се леят в момента, всеки опит за преработка на песните с идеята за „съвременно“ звучене, би провалил “Yesterday”.

Добавете приятната е непринудена игра на актьорите, извадете предсказуемото развитие на сценария, и ще получите доста приятен за гледане филм. Всъщност заслужава си да го гледаде и дори само заради песните, или босите стъпала на Пол Маккартни, който се появява в съня на главния герой…

Приятно гледане!

Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s