Цитат: “Край на семейните помощи, ако детето не е на училище или детска градина. Това решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Закона за социалното подпомагане. Законотворците записаха, че при пет неизвинени отсъствия за един месец семейството му няма да получава семейни помощи от държавата за него в продължение на една година.”
Още един цитат: “Хасан Адемов смята, че част от законовите поправки да в противоречие с Конституцията, защото отнемат социални помощи, а според основния закон всички български граждани имат право на социално осигуряване и подпомагане.”
Ще започна от втория цитат. Представете си, че няма наказателни мерки ако детето не ходи на училище. На 18 години то е интелектуален инвалид – не може да чете, не може да пише, няма никакви умения за нищо, освен да яде, пие и да създава поколение. С какво такъв човек може да бъде полезен на обществото и да създава БВП? Ако помощите са гарантирани до края на живота ми, защо да му се не види, ще пращам дъщеря ми на училище? Според Адемов държавата е длъжна да я храни цял живот. И ако цялото общество разсъждава по тоя начин откъде ще дойдат парите за социални помощи за неработещите, които по логиката на Адемов, могат да бъдат 100% от това общество? Гражданите имат права, но преди това имат задължения към държавата, нещо кето депутатът от ДПС тактично пропуска.
Ще завърша с първия цитат. Решението е идеално и заслужава поздравления. Както се казва по-добре късно, отколкото още по-късно, въпреки че вече е доста късно. Това решение обаче би трябвало да е само началото. Присъствието в училище не означава натрупване на знания. Ние имахме един Янко който ни посрещна в трети клас и ни изпрати за четвърти. Той си остана за трета година в трети клас. Даването на помощи би трябвало да бъде обвързано и с успеха на ученика. Всеки може да стои докато навърши 18 години в училище, да получава помощи и да излезе като интелектуален инвалид. Помощите трябва да се дават само при постигнати резултати, защото те гарантират, че след като завърши училище, всеки ще може да си намери работа.
Галин Люцканов
