Лично мнение! Не смятам, че Брекзит пречи на някого да си намери квартира или работа в Лондон!

image
Ако приемем, че във Великобритания има около 200 000 българи, то от тях ще чуете поне 100 000 различни мнения, а останалите 100 000 също няма да се доближават много едно до друго. Пиша следващите редове като лично мнение, базирано на живота и опита ми в Лондон, мнение което не ангажира никой друг. И това, както винаги означава, че няма да отговарям на коментари, независимо какви са.
Поводът е материал на “Дойче Веле”, публикуван от www.dnes.bg.
Можете да го прочетете тук:
Смущаващото в материала е, че нещата се представят доста едностранно, без да се обяснява, защо тези хора не могат да си намерят работа или имат проблеми с наемането на квартира, и вината затова се хвърля върху решението на Великобритания да напусне Европейския Съюз.
Всъщност, проблеми с наемането на квартира може да имате само ако сте дошли съвсем наскоро и нямате постъпления по банковата си сметка в продължение на три месеца. Съмнявам се, че всички хора, описани в материала на “Дойче Веле” са такива. Агенциите за наеми имат стандартно изискване – да докажете с извлечения от банковата си сметка, най-често за три месеца назад, че имате достатъчно приходи за да наемете имота. Ако криете приходи като не ги внасяте в банката – трудно ще отговорите на условието. Вторият вариант е да наемете къща директно от собственика. Хората, които се грижат за имотите си обикновено искат по един човек в стая – тристайна къща се дава на трима, максимум четирима души. Тук банкови сметки обикновено не се искат, така че ако искате нормален живот – няма проблем. Третият и най-неприятен вариант е да наемете стая от наемател. Схемата е, че някой наема цяла къща и започва да преотдава стаите на други хора, което е абсолютно незаконно. Избивате наема на оригиналния наемател и дори му носите печалба. Не ви се издават никакви документи, а често не ви се разрешава и да получавате поща на този адрес, точно защото цялата история е нелегална. Излиза ви сравнително евтино, но живеете 8-10 и повече човека на една баня и тоалетна, понякога, ако сте късметлии – по на две. Всичко е въпрос на личен избор и Брекзит няма никаква вина. Може да не вярвате, но съм виждал българска обява за “легло под наем в кухнята” – лакомията на някои нашенци е безкрайна. Между другото в Лондон има и българска агенция за наеми, която не ви иска никакви документи.
Проблеми с работата няма. Оплакват се само тези, които искат да работят на бюро, с компютър, за 50 000 паунда на година, но задължително работата да бъде на български. Това, разбира се, няма как да се случи. Има безкрайно много българи, които стоят по 10-15 години в Англия, не правят дори най-малкото усилие да научат английски, и постоянно мрънкат че не могат да си намерят хубава работа. В последните 5 години три пъти ми се е налагало да търся колега за магазина, в който работя. Първата опция винаги е била да помогна на българин – никакъв шанс. От 26-и октомври миналата година до миналата сряда търсих българин, който да говори английски на сносно ниво, да иска сигурна работа, добро заплащане, осигуровки и отпуски. Всички, които се обадиха имаха един и същ проблем – Ама аз на английски ли трябва да говоря в магазина? Вече имам колега – индиец. Оказва се, че хората които говорят езика си имат работа, мрънкат тези, които стоят години тук и искат всички да им говорят на български. Имам неколцина приятели с много добре развити бизнеси – те имат същия проблем. Искат да наемат българи, но не могат защото не успяват да намерят такива, които говорят английски. Говориш ли английски – няма проблеми да си намериш работа. Това също няма нищо общо с Брекзит.
Това че една жена е била погледната накриво от англичанка също не е основание за генерални изводи. От 15 години съседите ми от двете страни са англичани – никога не са ме гледали зло защото съм българин, тези от дясно дори идват да искат назаем мляко – типична българска черта. Поне половината от клиентите в магазина, в който работя са англичани – за 10 години един не ме е е погледнал накриво, затова че съм българин. Вероятно има и такива, разбира се, но заради една жена не може да кажеш, че всички са същите. Все едно заради един чалгаджия да твърдиш, че всички българи са чалгаджии.
Твърдението, че “за да си откриеш банкова сметка, например, се иска трудов договор” е много спорно. Дори една банка да има такова изискване, в което се съмнявам, всички останали нямат. Обикновено се иска доказателство за адрес, което няма как да имате ако наемате стая по третия от вариантите описани по-горе. Отделен е въпросът как си откриват банкови сметки самонаетите българи, които няма как да имат трудов договор.
“На всички е ясно, че това е началото на едни тъжен и ненужен процес, в който ние винаги ще сме различните”, казва Мария Спирова.” Чувството за различност според мен винаги е строго индивидуално. Ако не искаш да се приобщиш към страната, в която живееш, няма как да не се чувстваш различен. Познавам страшно много хора, които се чувстват отлично във Великобритания, точно защото са се приобщили, и не очакват страната да се промени спрямо тяхните разбирания. Както каза ми каза в едно интервю Пол Андерсън-Уолш – аз не искам от теб да започнеш да пиеш уиски, но не очаквам и ти да искаш от мен  да започна да пия ракия. Един от коментарите под материала в www.dnes.bg го казва много ясно: “Винаги съм се чудил защо е всичкия този напън да отидеш някъде извън България и да се обградиш с българско?”.
И пак да напомня – това е моята гледна точка, не ангажирам никого с нея, но и не смятам, че е правилно да се представя само една гледна точка!
Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s