Първата книга на Саймън Лилик е свързана с България. Не пряко (България не е спомената никъде), но поредицата от събитията, които довеждат до стрелбата в лондоско училище, след която остават убити деца и учители, са следствие най-вече от желанието на директора за повече финансови средства и необходимото за целта прикриване на проблемите. Обществена тайна в България е поради начина на финансиране на училищата, директорите са принудени да правят всякакви гимнастики, за да не загубят парите, които получава за всеки ученик, но това е друга тема…
В “Rupture” Лилик развива темата за това, че явната агресия понякога е резултат от продължителна тиха агресия към този, чиито нерви накрая не издържат. И когато хората отговорни за реда в училищата нехаят за него, а се интересуват само от финансиране, куршумите застигат невинните.
Интересното в “Rupture” е, че обект на психологически тормоз е учител, а основният източник на тормоз са учениците. Сложните отношения между учители и ученици, и проблемите между тях, които в сегашните времена, поради неразбирането на разликата между “свобода” и “свободия” държат учителите с вързани ръце, не само няма да се решат, но и ще нарастват.
Приятно четене на тази доста тъжна, но обективна книга.
Галин Люцканов
