Сигурно ще съм малко съм необективен по отношение на тази книга, но когато цялото действие се развива на места където си бил и където обичаш да ходиш, няма как да е по друг начин.
“The Vault” е много интересна история за това как песнионираните полицаи се приспособяват към начина на живот извън ежедневното издирване на престъпниците. Повечето от тях просто не се приспособяват и се връщат под една или друга форма към занаята. Реф Уегфорд се завръща като консултат по доста заплетен случай с четири трупа на метри от Аби Роуд. И понеже всички, които ме познава знаят за слабостта ми към “Аби Роуд” и Бийтълс, ето един цитат от книгата:
She directed his attention to the Beatles “Abbey Road Studios” as she pulled up to allow three teenagers to stand in the middle of the pedestrian crossing and have their photograph taken.
– “It’s funny thing”, sir, she said, “that none of the drivers who have stop for this sort of thing ever sound their horns or shout or anything even if whole droves of kids cross and do that. It’s a tribute to the Beatles, don’t you think?”
Ако прочетете книгата, ще се “разходите” и по други мои любими места – Bayswater, Maida Vale, Portobello Road…
Освен красивите места в Лондон обаче ще прочетете и за четири трупа оставени в подземно помещение за въглища в двора на стара къща до Аби Роуд (трите преди 12 години, а последния – почти пресен, само на две години), истината за огромна част от идващите да работят нелегално в Англия източноевропейци, и какви са възможните проблеми ако 40-годишна жена си хване 20-годишно гадже.
Много интересна книга, не я пропускайте!
Галин Люцканов
