Оги Бойчев: Не е доказано какво точно Иван-Асен Георгиев е предавал на ЦРУ

20180705_192052

Огнян (Оги) Бойчев е български журналист, който е работил над 25 години в BBC. Напуска България през 1986 г- и се установява в Лондон, където живее и в момента. Разговорът ми с него е посветен на втората му книга – “The Unveliever”. Прототип на главният герой в нея е българският юрист и дипломат Иван-Асен Георгиев, може би най-известният българин шпионирал за ЦРУ. Георгиев е осъден на смърт в края на декември 1963 г. и е разстрелян на 4-и януарил 1964 г.

  • Какво те накара да се захванеш с писането на книга, която ни връща повече от половин век назад в историята на България – точно в разгара на Студената война?
  • Този период винаги ме е интересувал още от студентските ми години, защото когато растях в България, за него не се пишеше никога. Особено за периода между 45-а и 65-а година. Той като че ли е изличен от историята. Като започнах да проучвам исторически факти и архиви за книгата, се оказа, че има причина за това. Това е бил мътен период за България. Освен това за Иван-Асен Георгиев за първи път чух, когато бях много малък: имаше някакво предаване по радиото и бяха пуснали клипове от съдебния му процес с истинския му глас, което ме впечатли много. Той звучеше много по-различно от това, което бях чел дотогава за него. Използваше думи като „концепция“, които дори в официалната преса никой не използваше тогава.  Интересно е, че започнах да споделям тези неща с журналисти и редактори тук, във Великобритания, и те се заинтересуваха много от тази история. Казаха: Защо не напишеш нещо за случая „Иван-Асен Георгиев“, но не само за него, а и да обхванеш и малко историята на България от това време. Тук, в Англия, никой не знае за България. Единственото, което знаят, е къде са ходили на почивка през лятото и на Боровец през зимата на ски, защото е евтино. Когато започнах да изследвам историята на Иван-Асен Георгиев, се оказа, че за него няма почти нищо писано. Единствените неща, които са писани, са след 1991 г.  главно в жълтия печат – истории за любовниците му, за това колко пари е взел от ЦРУ, но по същество нищо не можах да намеря. Ходих в Националната библиотека, срещах се с хора, които са разследвали историята в една или друга степен, но те не можаха да ме обогатят с информация. Заради това реших да напиша историята като роман, а не като документална книга, защото нямаше много факти.
  • Ти разказваш историята на човек, който е шпионирал в полза на Съединените щати. Имало ли е много такива хора по това време у нас и какво ги е карало да го правят – идеологически или финансови причини?
  • Според мен финансовият мотив е надделявал над идеологическия. Има хора, които твърдят, че са шпионирали за ЦРУ или за британските разузнавателни служби по идеологически причини, но когато влезеш малко по-надълбоко в историята, разбираш, че повечето са го правили за финансова изгода и с цел да си подсигурят по-удобен живот на Запад. По идеологически причини историята на Иван-Асен Георгиев е много интересна, защото той е бил убеден комунист преди Втората световна война, по време на войната и след нея, дори в момента, в който е предавал информация на ЦРУ, той е продължавал да бъде убеден комунист. Не го е правил за пари.
  • Доколко твоят герой Александър Иванов се припокрива с личността на Иван-Асен Георгиев?
  • Това е интересен въпрос, защото не мога да кажа до колко процента… Не е 100 %, според мен 60 – 70 % е историческата достоверност – това, което съм чел в архивите и вестниците от онова време. Около 1/3 e измислена , защото нещата се губят. За да можеш да направиш история, която да върви хронологически, трябва да има някои неща, които да измисляш, иначе не става.
  • Мнозина смятат, че по-важната причина за смъртната присъда е била информацията, която той е имал, че водещи партийни лидери са били агенти на полицията преди Девети септември. Какво казват архивите по тази тема?
  • Част от нещата, които са описани в книгата, са измислени, защото аз не съм имал достъп до такива архиви. Ако има такъв архив, той сигурно е унищожен. Механизмът, по който съветското КГБ е упражнило натиск върху процеса Иван-Асен Георгиев с цел пропаганда, е факт. Процесът е бил упражнение в пропаганда срещу американското ЦРУ. Използвали са го много добре, защото за първи път след 1945 г. световната преса и медии отиват в София, така че тази мисия е изпълнена. Исторически факт е също, че геополитическите интереси на Съветския съюз след войната са толкова силни, че съветското ръководство пренебрегва някои неудобни факти, не само в България, за това какви са били новите лидери преди и по време на войната. Така че тези малки факти като мозайка съм ги сглобил в измислена история, за да се получи така, че смъртна присъда на едни шпионин, за когото не е доказано какво точно е предавал на ЦРУ, е възможна. Възможно е с наказателна цел, за да се каже на всички останали какво ги очаква. От гледна точка на писането на роман това не е много интересно. Затова съм сложил измислена подистория – слухове за това, че някои от ръководителите на БКП са били агенти на Гешев, тези слухове винаги са циркулирали. Доказателства, освен ако човек няма достъп до архива на Гешев – няма.  Това се базира на слухове, но според мен използването на слухове в роман не е вредно. Вредно е, ако използваш слух в документална книга и го представиш като факт.

Втората част на интервюто четете следващият понеделник!

Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s