Нали знаете как се пише прогнозата за времето – получавате справката от метеоролозите и я пускате във вестника (сайта си), най-много да оправите правописните грешки.
Много гнусно е обаче, да отразиш смъртта на някого като просто препишеш нещо от някъде. Оставете настрана уважението към починалия, тук става дума и за самоуважение.
Ивайло Крайчовски може и да не беше от “най-великите” музиканти у нас, колкото и спорно да е тълкуванието на смисъла “велик”, но в никакъв случай не заслужаваше такова формално отношение.
Нямам представа кой първи е написал няколкото изречения за смъртта му, които после всички преписаха, вместо да създадат нещо лично. Историята обаче е показателна за това как се прави журналистика в България – основно с преписване.
Единствено от http://www.clubz.bg пуснаха много бързо свой собствен материал, с който почетоха Крайчовски, но това е изключение, което не променя правилото.
Дано Крайчовски се чувства по-добре там, където е сега и да продължава да свири с Пеци Гюзелев, Гошо Минчев и Пепи Славов, както само той може…
Снимката над заглавието я правих в средата на 90-те на един рокфестивал в Бургас, който се състоя на Летния театър в морската градина, и на който за съжаление не помня името…
Галин Люцканов
