Уикеда: Същите дебили сме, като преди седем години!

Това е единственото интервю на Уикеда в Лондон. Датата е 16 март 2006 г., мястото – пъбът “Red Back”, който вече го няма. Публикувам го отново след повече от 12 години, първо заради това, че Уикеда прекратиха съществуването си, и второ за да видите колко актуално звучи и сега всичко казано от тях по време на разговора ни! Приятно четене!
Миналата сряда Уикеда направиха смазващо 100-минутно шоу в “Red Back”. Всички, които не дойдоха, пропуснаха едно наистина невероятно шоу. Ерол Ибрахимов, Росен Григоров, Деян Драгиев – Даката, Сашо Борисов и Сандо Сандов разкъртиха из основи клуба с музиката си, а феновете се накуфяха така, както не го бяха привили в последните месеци, а може би и години.
– Втори ден сте в Лондон. Покриват ли се очакванията ви с това, което успяхте да видите?
Росен: – Ми… Лондон!
Ерол: – По първи впечатления, май да!
Росен: – Ние не видяхме много… Даката  повече го разгледа.
Даката: – Невероятен е? И аз нямам кой знае какви впечатления, но Лондон си е Лондон, объркващо ляво движение, лудница и т.н.
– Вие правите музика, която е уникална смес отняколко различни стила. Това ли беше шансът ви да пробиете, когато започнахте, или просто започнахте да правите музиката, която обичате?
Ерол: – Не, не е целенасочено, при нас всичко е хаотично и всеки се опитва да си прокара влиянието и нещата, които харесва да се свирят най-много, и групата да прилича на това, което той си представя. И именно в борбата и сблъсъка на тия характери се получи тая невероятна смес от различни стилове.
Росен: – Наистина е така!
– Кой побеждава?
Росен: – Най-силният, както е в природата.
Ерол: – Най-добрата идея, не най-силния.
– Първите седем години на групата вече минаха. “Пораснахте” ли, какво научихте през тях?
Ерал: – Не знам, не сме пораснали, защото музиката е за хора идеалисти и хора, които не трябва да улягат. Трябва да правят това, което им харесва и да го правят всеотдайно. Затова мисля, че не сме пораснали в този смисъл – да си уредил живота си и да влезем в релси. Същите дебили сме като преди седем години.
– Имате осезателно международно присъствие. Вие ли сте българската група с най-много участия зад граница?
Ерол: – Предполагам – да. Последните 1-2 години обикаляме доста, предимно в Германия. Аз поне не съм чувал скоро друга българска група, който да излиза от България и да се връща. Има групи, които живеят извън България, живеят навън, но ние все още сме базирани в България.
– Забивали сте в Германия, Словакия, Гърция, Македония, Украйна… Къде ви приемат най-добре.
Даката: – В Тутинбек – един мегаполис в Южна Германия, там свирихме преди две години, когато аз се присъединих към групата. Страшно ми хареса и останах с много добри чувства. Там имаше една вещица, с която после си говорих. Тя ми предначерта светло бъдеще, каза че само още малко трябва да поработя и имам бъдеще като музикант.
– Разкажете нещо повече за участието си на фестивала в Сегед. Унгарският фестивал има почти култов статус сред музикалните фенове.
Ерол: – Това е голям фестивал, ние свирихме няколко пъти там… Общо взето е добре, свирят много групи, ходят много хора. Напоследък обаче стана прекалено комерсиален като че ли. В началото беше по-приятно. Сега ходят разни хора, които не знаят какво правят там, но са чули че е много яко.
– Какво ви отне толкова дълго време, за да направите първото си участие в Англия?
Ерол: – Така се случи. При нас няма планове занапред  това стана съвсем случайно. Един приятел ни покани и организира това участие.
Даката: – Ние не си поставяме цели, защото като си поставиш цел, после трябва да я постигнеш, става много скучно…
– Има ли разлика меду публиката в България и извън нея?
Ерол: – Освен че говорят различни езици, май няма друга. Хората са едни и същи навсякъде. Има наистина някои специфични особеност, но аз специално не мисля преди свирене каква ще е публиката, какъв език говори и колко взема на месец, а как аз ще се чувствам на сцената. Ако се чувствам добре – всичко е наред.
– Как ви посрещат българите зад граница?
Росен: – Добре, на някои места има доста българи, на други почти няма. Радват се, готино им е, събират се, споделят си разни работи, разпитват ни за България.
Даката: – Повечето обясняват как не са се връщали от еди колко си време и колко им е мъчно, но все пак да отидеш в чужбина е път, който ти си избрал,  ако ти е толкова мъчно винаги можеш да се върнеш.
Ерол: – Е, то сега с интернет всичко се знае. Те и хората се интересуват и знаят какво се случва. Даже някои интересни неща за България, които ние не сме чували, ги научаваме в чужбина.
Галин Люцканов
(Продължението – утре!)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s