И в тази книга Хари Хуле продължава да лови престъпниците в Норвегия. Разликата е, че този път той докопва първият сериен убиец в родината си. Опитът, който има от първата книга – историята със серийния убиец в Австралия, му помага доста, но нещата в Норвегия са доста по…усукани…
Хуле обикновено има нюх на следово куче, който почти никога не го подвежда, но този път Ю Несбъ подрежда нещата така, че Хари се забуждава за самоличността на убиеца, и то не само веднъж.
Седмата книга от поредицата за своенравния норвежки полицай е изключително интересна и на моменти може да ви накара да мразите един от най-хубавите спомени от детството си – Снежния човек.
Хари, разбира се, успява да се справи, но пораженията върху неговата психика и тази на най-близките му хора, ще държат влага още цели три години, до следващата книга.
Приятно четене!
Галин Люцканов
