Крис Картър: „Мнозина казват: аз никога няма да убия, на което аз отговарям: всеки може да стане убиец.“

Наскоро излезе деветата книга на Крис Картър „Gallery Of The Dead“. Както обикновено Крис се съгласи да отговори на въпросите ми на бутилка кока-кола в пъб в Северозападен Лондон.
Интервюто е „построено“ на база на цитати от „Gallery Of The Dead“! Следва втората му част. 

Надявам се, че крадците от www.klassa.bg, както и всички останали като тях, чиито сайтове съществуват благодарение на преписването, този път  да не посегнат на труда ми.

 

Имаше толкова много неща, върху които да мисли, че за първи път в кариерата си Хънтър, нямаше дори най-малка идея откъде да започне.

– Опитваш се да най-накрая да дадеш достоен опонент на Хънтър ли?
– Да, така е. Опитах се да го направя, защото винаги има неща, които могат да те спрат, не може да знаеш всичко. Когато като Хънтър работиш само в един град, е доста по-лесно да направиш връзките между убийствата, но когато убийствата са на различни места, в различни щати, как ще ги свържеш? Затова в книгата Хънтър се опитва да разбере защо убиецът пътува из цялата страна и убива в
различни градове. Заради това той е малко объркан в началото – от липсата на опит в работата в цялата страна.

Комбинацията от червена коса и сини очи се среща сред по-малко от 0.5% от населението на Земята. Това е най-рядката комбинация!

– Знам, че твоите проучвания преди да напишеш книгата са изключително детайлни. Какво още интересно откри, докато пишеше “Gallery Of The Dead”?
– Доста неща! Не знаех например, че кръвната група на убития черен мъж е доста рядка при черните хора. Ако обаче имаш родители от черната и азиатската раса, възможността да имаш тази кръвна група е отчайващо малка. За това, че комбинацията от червена коса и сини очи е изключително рядка, знаех от преди, моята приятелка е червенокоса и тя има зелени очи. Понякога това е свързано с
гените. Разбрах, че има изключително рядко срещан цвят на очите – лилав и амбър. Лилавият не е точно лилав, но разликата с другите цветове на очите е впечатляваща. Хубавото е, че всеки път, когато правя проучванията за следващата книга, откривам доста неща, които преди това не съм знаел, и които мога да ползвам в по-нататък.

Целият ни живот е една голяма лъжа. Онлайн ние имаме хиляди приятели, но в реалния живот рядко имаме дори трима.

– И преди сме говорили за влиянието на интернет върху хората. Хънтър е много далеч от интернет обсебените хора. Това ли е начинът, по който искаш да кажеш на хората, че трябва да прекарваме повече време, говорейки с близките и приятелите си?

– Винаги съм смятал така, и съм го казвал на всички. В момента хората имат грешното впечатление, че имат страшно много приятели, но всъщност те не си говорят. Живеем във фалшив свят, имаме само един живот, където виждаш как хората прекарват по 15 часа на ден в интернет, очаквайки одобрение от други, които дори не познават. Те искат лайкове от хора, които нямат никакво значение за тях, и хора, за които те самите са без значение. Хората прекарват по-голямата част от времето си в интернет. Те не излизат навън, не разговарят с никого. За
щастие вече имам доста приятели, които се отдръпнаха от онлайн видеоигрите и
започнаха да канят приятели в къщите си и да играят настолни игри. Хубавото е, когато си с хора около себе си. Страхувам се, че сегашната генерация няма идея какво е да играеш навън, да падаш с колелото, да имаш рани от футболната игра. Интернет има и добра страна, но лошото е, че отдалечава хората един от друг.

Тя също беше много добър агент, но преди всичко тя бе майка. Нищо не може да се сравни с това. Тя направи, каквото трябваше, за да спаси дъщеря си.

Колко трудно е да прекрачиш границата и да застреляш колега полицай, с надеждата да спасиш живота на детето си?

Това е изключително трудно, но както и преди сме си говорили с теб – всичко зависи от ситуацията, в която си поставен. Мнозина казват: аз никога няма да убия“, на което аз отговарям: всеки може да стане убиец. Много е лесно да кажеш, че никога няма да преминеш границата, когато тази граница не е пред теб. Какво ще направиш обаче, когато имаш опрян пистолет в главата, и ти се каже, че ако не убиеш някого, ти ще бъдеш убит? Може наистина да рискуваш живота си. Нека да преместим малко границата – застрашен е не твоят живот, а животът на дъщеря ти или на жена ти? Ако не убиеш – ще бъдат убити майка ти, баща ти… В такава ситуация се променяш много бързо, защото това са хората, които обичаш. В случая в книгата става дума за детето на агентката от ФБР и тя има само няколко секунди да реши дали да убие колегата си, или да загуби детето си. Виждал съм това да се случва, защото ако допуснеш да убият детето ти, животът ти приключва. Тази ситуация в книгата е начинът, по който показвам, че всеки може да се превърне в убиец, всичко зависи от позицията, в която си поставен.

book2
– Как се появи идеята за персонализираните корици на “Gallery Of Dead” за читателите и какъв беше интересът?

– Интересът беше огромен! Идеята дойде от новия дизайнер на кориците в издателството и я харесах много, защото читателят получава нещо много лично – не само своя снимка, но и своето име на корицата, която е истинска корица, която може да сложиш на книгата. Когато получих кориците, за да ги подпиша, бях страшно впечатлен, изглеждаха толкова добре. Дори познавах някои от хората, чиито корици подписах!

– Лусиен Фолтър е избягал.
– Робърт, кой по дяволите е Лусиен Фолтър?

– Изглежда вече знаем, кой ще бъде лошият герой в следващата книга. Кой е Лусиен Фолтър?
– Това е убиецът от “Evil Mind”!
– Чел съм я, но за съжаление не помня имена…
– Прочети я пак!!! Много хора имат същия проблем – чели са книгата, но не помнят имена! Често ме питат кой е Лусиен Фолтър, а после се сещат, че са чели “Evil Mind”. Следващата е първата ми книга-продължение. Всичките мои книги са
самостоятелни, но следващата, номер 10, за да я разбере, читателят трябва да чел книга номер 6 – “Evil Mind”. Когато я написах, от издателството ми казаха, че тази книга трябва да има продължение, Фолтър трябва да се „завърне“, защото книгата обясняваше колко безкрайно лош и зъл може да бъде човек. И винаги съм си мислел, че Фолтър ще се завърне в десетата ми книга. Преди тя да излезе, през февруари ще започнем рекламна кампания, в която да предупредим хората, че за да я разберат, трябва да са чели “Evil Mind”. Ако не сте я чели, или не я помните – добре е да я прочетете или препрочетете.

Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s